Стив Джобс зад кулисите

Според Оруел да публикуваш онова, което правителството иска да бъде публикувано – това е ПР. Журналистика е, когато публикуваш онова, което правителството не иска да бъде публикувано. Сетих се за тази максима, когато в навечерието на премиерата на „Стив Джобс” някои роднини и близки на технологичния гений се изказаха против филма. Това ми се стори добър знак. Предчувствах, че филмът ще е хубав.

Режисьорът Дани Бойл и сценаристът Арън Соркин печелят половината мач още с решението целият филм да се развива зад кулисите (със съвсем малко реминисценции от миналото на героите) на събитията, при това буквално. Всички конфликти се разрешават или затягат в напрегнатите минути преди три презентации – през 1984 г. при представянето на Macintosh; през 1988 г. при дебюта на неуспешния черен NeXT „Cube”, когато Джобс е извън Apple; и през 1998-а, когато геният се завръща на бял кон в компанията и печели с iMac.

Зад кулисите героите са притиснати от времето и мястото. Няма как да избягат от предстоящата презентация, както и от собствените си демони. Диалозите са интензивни като във филм на Уди Алън. Толкова трескави, че на няколко пъти изпуснах реплики.

Кейт Уинслет в ролята на Джоана Хофман, маркетинг директор на Apple и дясна ръка на Стив Джобс, играе най-добре от всички! Героинята й търпи голямо развитие, при това не само като грим, прическа и очила, съотвестващи на епохата (в това отношение Холивуд е безупречен). Не липсват и закачки с полското й потекло, които за американците може да са малко отвлечени, но за нас, източноевропейците, са забавни и доста точни.

Майкъл Фасбендър се справя чудесно с главнатата роля, като остава малко равен през двата часа, но може би така и трябва.

Зад кулисите виждаме не само „кухнята” на технологичните революции в Силициевата долина, но и „килера” в душата на Стив Джобс. Ставаме свидетели на цялата каша в личния му живот и неспособността му да бъде добър (или поне нормален) баща на дъщеря си Лиса. Един от най-близките му сътрудници плаща таксата й за Харвард („Цяло чудо е, че дъщеря ти не обира банки с някоя група анархисти”).

Не са спестени и терзанията на Стив Джобс за това, че е изоставено дете, което дори и първите осиновители връщат в дома след първия месец. „Защо не разглеждаш осиновяването като човек, който е бил избран, а не изоставен” – пита го Джон Скъли (Джеф Даниелс), бивш директор в Pepsi, когото Джобс привлича в Apple.

Тук е и добрякът Стив Возняк (Сет Роугън), който през цялото време моли Джобс да благодари на екипа на Apple II – компютърът, който плаща сметките на фирмата в продължение на няколко години. „Продуктите ти са по-добри от теб самия... Как така не си инженер, не си дизайнер, а всички те смятат за Бог... Не е невъзможно да си гениален и същевременно добър човек...” – част от най-силните реплики на Возняк.

„Защото съм лошо скроен” – това пък е един от запомнящите се отговори на главния герой.

Понякога представянето на отделни факти чрез диалог между героите стои малко изкуствено, но няма как – все пак филмът не е документален. Можем само да съжаляваме, че до началото на 90-те България не познаваше реалния свят на пазарната икономика, рекламите и маркетинга. Знаем технологичните революции от онова време само от учебниците и архивите. А като си помисли човек, че през 1984-а токът спираше на два часа, наричахме компютри едни големи калкулатори с монитор и надпис „Правец – 82”, а в същото време някои хора са избирали точно с какъв цвят риза (и с какъв джоб) да направят презентация на компютър с мишка, направо свят да ти се завие.

Завършвам с тъжната констация, че такъв филм за български гений не би бил възможен. Със сигурност ще стане нещо захаросано. Нещо като PR. Не знам защо, но на излизане от прожекцията се сетих за Христо Стоичков. Мислите ли, че някога ще има филм за него с всичките му кривици?