Tрогателната прегръдка от Фъргюсън е лъжа

Камерата е превъзходен лъжец. Тя показва само един момент и няма задължение да обясни по-голямата картинка зад него. Избирателното използване на снимки, може да замени истината с това, върху което изберем да се фокусираме като визуален детайл. Ужас или сладникава сантименталност – един кадър може да „опрости” реалността и да завърти историята в измамно прост образ…

През 30-те и 40-те години на миналия век, нечестното манипулиране на фотографиите е било специалитет на държавните пропагандатори. Задкулисните фототехници в тоталитарните тъмни стаички са отстранявали нежеланите лица от снимки и са превръщали затрогващи образи в агит плакати.

Днес, ние не се нуждаем от пропагандни машини, за да бъдем измамени, защото ние можем лицемерно да самоманипулираме избора си, само с "харесване" на снимките, които ни показват това, което искаме да видим и без да обръщаме внимание на тези, които са по-неудобни.

Протестите в Америка срещу решението на съдебния състав да не подведе под отговорност белия полицай Дарън Уилсън за убийството на невъоръжения черен тийнейджър Майкъл Браун във Фъргюсън, Мисури, има върху какво да ни накарат да се замислим за тази модерна самонечестност.

От всички смущаващи изображения на подпалените улици и тълпи непримирими протестиращи, които се вдигнаха на бунт заради решението на съдебния състав във Фъргюсън, който оправда действията на полицай Уилсън и с което започнаха протести в цяла Америка, един от най-популярните кадри в онлайн пространството се оказва трогателен момент на междурасова сплотеност и съпричастност!

Добре ме чухте, да. Като коледна реклама в хипермаркета на някой мол, тази фотография, направена при протест в подкрепа на Фъргюсън, провел се в Портланд, щата Орегон, виждаме празник на примирието & мира на фона на гнева, кипящ в Щатите.

Фотографията показва 12-годишния демонстрант Девонт Харт, ридаещ, докато прегръща бял полицай. Лицето на офицера също е емоционално, предимно в нежната гама на чувствата. Полицаят изглежда сякаш утешава момчето. След всичкият гняв, излял се на улиците под мотото „Не стреляй”, тук е моментът на човешкото помирение!

Разбира се, това е страшна глупост. Това е един миг от многото, а изборът да го гледаме и да празнуваме запечатания кадър, е чисто и просто изборът, ако искаме да бъдем залъгвани със захарен памук. Но това не пречи, разбира се, на снимката да има повече от 400 000 шервания във Фейсбук. В контекста на напълно неразрешената и изключително тревожна ситуация – не само във Фъргюсън, но в целите Съединените щати, където градчето отвори рани, които са дълбоко в миналото на страната, тази снимка е една крещяща лъжа.

Една снимка не трябва да бъде задължително манипулирана, за да се окаже лъжа. Тя просто трябва да бъде масово непредставяща по-широките факти зад нея и ентусиазирано иконизирана по начин, който прикрива тези факти.

Тази снимка, която за първи път се появи във вестник „Oregonian”, е направена след като тийнейджърът Харт е застанал пред полицейския служител с табела, която гласи "Free Hugs" [„Безплатни прегръдки”]. Портландският полицейски сержант Брет Барнъм си е говорил с момчето и го е попитал дали може да получи една прегръдка. Това е всичко. Другото са съчинения по картинка…

Ето и логиката на масовия зрител в тази ситуация, гледайки фотоса – тази снимка е сладка, затова популярна, следователно вярна. Но да шернеш или лайкнеш тази снимка в интернет, е все едно да си затвориш очите за истината, която се случва във Фъргюсън.

И би било абсурдно случващото се във Фъргюсън да бъде запомнено само с една сълзлива прегръдка. Но истината е крехка. Тя може да бъде унищожена дори само от една прегръдка.

Статията е по материали от "Гардиън"