А моите песни коренно се различават от всички останали

Настоящият откъс е от биографичната книга на Лили Иванова - глава " Друг конкурс. Композиторите", стр. 101

Текстът и до днес е приоритет. Дори по-малко внимание обръщах на музиката, отколкото на текста. Аранжорите бяха Ванко Пеев, някой път Тончо (Русев, бел. ред) също аранжираше, някой път ги правеше Графа. Не тоя, днешният "Граф", а Графа беше Константин Драгнев - беше истински граф, имаше осанка, заслужаваше си прякора "граф" - работеше в Балкантон, един висок пич, музикант, тромбонист.

Тончо беше хитър. Всеки ден се обажда, през ден песен носи. Ден през ден. Но започна да става ревнив. Морис Аладжем също ми предлагаше песни, Александър Йосифов също ми предлагаше песни, те не бяха ревниви. Някои композитори обаче искаха само техни песни да пея, да не работя с други композитори, пречеха си доста глупаво. А на мен не ми се искаше да пея едно и също.

Даже си спомням, с Тончо пътувахме за Япония. В самолета сме, летим, а той: "Ама защо им пееш на тия..." Кара ми се. Казах му: "Знаеш ли какво, не можеш да ми забраниш да пея песни от други композитори". Идеше ми да го хвана и да го изхвърля от самолета.

А уж бяха колеги и приятели. Заедно бяха с Морис (Аладжем) - свиреха заедно с оркестър Балкантон. Точно тогава гледаше да му подлее вода, макар че беше господин Никой, един редови музикант, тромпетист в аркестър Балкантон. Никой не знаеше за него. Чак след като работихме заедно, неговото име изплува. Но беше добър композитор, щастлива съм, че закачих от началото на неговото творчество, защото то беше различно. Различно от сегашното, от конвейера. А моите песни коренно се различават от всички останали.

След това на Балкантон стана директор Александър Йосифов, който също ми пишеше песни, също хубави. Той пък пишеше по текстовете на Павел Матев. Прекрасни стихове. Имам стихове от Левчев. Пяла съм текстове на Иван Вазов, Яворов, Славейков, Христо Ботев...

Още откъси от "Истината" четете тук >>>