Галех публиката
Откъс от биографичната книга на Лили Иванова - "Истината"
03 Септември 2012
Реклама
Настоящият откъс е от биографичната книга на Лили Иванова - "Истината", глава "София. Първи стъпки", стр. 78
Днес си спомням - напоследък получавам сценична треска много повече, отколкото в началото на моето пеене. В началото не можех да се глезя и й обръщах по-малко внимание. Днес треперя преди всяко излизане. Изнервям се от сценичната треска. В гримьорната ми, освен моите хора, никой не може да влиза за автографи или за каквото и да е... Ако някой от моите хора трябва да влезе, то той не трябва да чука, трябва да влезе в гримьорната директно. Ако е заключено, значи се обличам. Но когато е отключена, всеки от екипа влиза и прави каквото трябва.
В началото с мен нямаше никой. Бях сама в съблекалните на зала Универсиада. Никой не ти носи костюма, никой не ти носи грима... нямаш собствена техника, екип - микрофоните бяха с кабели тогава. Пеех на микрофон със стойка, нямаше такъв дълъг шнур, че да се разхождам по сцената. По-късно имах тези удобства, доста по-късно.
Тогава беше направило впечатление на хората, че аз работех с ръцете си по някакъв начин. Галех публиката. Никога не съм репетирала това. Ръцете ми или движенията ми никога не са пробвани в живота пред огледало, до ден днешен. Всичко е спонтанно. Зависи от моята емоция. Това, което чувствам, аз го показвам по някакъв начин. Дали ще го покажа с ръце, глава или лице - не знам как става. Това са моментни състояния, които получавам от песента.
Аз съм вътре в текстовете на песните си.
