И велика отговорност към живота с голямото Ж
Откъс от биографичната книга на Лили Иванова - "Истината"
20 Август 2012
Реклама
Настоящият откъс е от биографичната книга на Лили Иванова - "Истината", глава "Лудостта на мечтата", стр. 47
Всъщност аз попаднах от интелигентните медицински среди направо в чалгата. В забавлението на народите. При пеенето на чужди песни. Всичко това на мен не ми харесваше. Виждах, че така нищо няма да стане от мен и няма смисъл да седя просто. Оттогава всеки ден се събуждам, а аз спя до късно - с амбицията да раста. Да направя нещо по-голямо от другите.
Това бяха божият промисъл и моята воля. Преплетени са.
Щом се подготвих за процедурата с Концертна дирекция, решавам да напусна моментално тази група, взех си куфара, прибрах се в Кубрат и... напуснах болницата.
Решавам да замина отново за София, този път завинаги. Не се отказвам.
Но не познавам никого, нямам квартира.
Представете си - това е социализъм. Никой не ти обещава кариера. Преди това имах малко, но все пак сигурно - сигурен доход, работа. Днес е нелогична тази смелост. Зае**вам всичко, отивам в София да ставам Лили Иванова.
И до ден днешен имам тази смелост за всяко нещо. Мога да преценявам дали мога да стана велика скачачка на овчарски скок или не мога. Това отстрани изглежда като житейска безотговорност. Но не се лъжете - това е безотговорност към бита, към дребнавото осигурено съществуване. И велика отговорност към живота с голямото Ж.
