Но няма угодия
Откъс от биографичната книга на Лили Иванова - "Истината"
Настоящият откъс е от биографичната книга на Лили Иванова - "Истината", глава "Друг конкурс. Композиторите", стр. 100
Била съм на конкурс в Испания, тогава импресарио ни беше Васко Делов, той беше режисьор от първа програма, то тогава нямаше други канали.
Отидохме до Барселона. Провеждаше се фестивал "Медитеране". Взех първа награда. Обикновено в такива обстоятелства в регламента съществува правило, че наградата се разделя на толкова, на колкото хора участват в правенето на песента. Значи на музика, аранжимент, пеене и текст. Разделя се на четири. Не си спомням каква беше наградата - но към 2000 долара беше паричната част. Когато получих тази награда, Васко Делов беше човекът, който раздели наградата. Аз не се занимавах с пари. Парите не ме интересуват до ден днешен. Васко даде моите пари, даде на Ванко парите за аранжимента, взе си неговата част и запази парите на Заберски и на автора на текста.
Връщам се в България, а Ангел Заберски вдига вой и иска цялата награда. Това беше голям скандал (...) И Заберски почва да вдига джангър. Заведе и дело срещу Ванко. "Ванко да върне парите". И от мене, от Ванко, и от всичките. Помня - имаше две статуетки - дадох му на Заберски по-горлямата и запазих по-малката. Но няма угодия.

Още откъси от "Истината" четете тук >>>