Не си и помисляйте за това в Солун /2
Втората част от хумористично-препоръчителната поредица на Menbox.bg
Ако си мислите, че гърците са тъпи/византийци/дължат ни две морета или нещо друго подобно, мнението ви може да се промени скоростно. В най-кризисната ситуация, в която шофьорът на автобуса говори английски колкото българските си колеги от градския, дългокос грък се качва в превозното средство и ви казва къде е клубът, който ви трябва. Той също отива към концерта и за 10-те минути в автобуса става ясно, че е работил в хотел и познава добре балкан-кан-ския стил на северните си съседи от България и бивша Югославия. Изобщо не го интересува дали сте от България или от Малайзия, въпросът е, че отивате на един и същи концерт.
Ако си мислите, че охраната на клуб в Гърция прилича на българската, нещо се бъркате. Охранителят на входа може да ви прегризе гърлото с поглед и не говори никакъв английски, но не е и анаболна годзила. В Гърция охраната изобщо не ви претърсва, за разлика от типовете на входа в България. У нас охраната не само, че те кара да се чувстваш във военно положение, но и така претърсва, че цялата банда на Бен Ладен може да влезе в пълно снаряжение вътре и да избухне на партито. В Гърция, докато концертът не започне, атмосферата е лежерна, пийват се сравнително евтини бири и се пуши кой каквото си е донесъл.
Ако си мислите, че тая история ще се мине без руснаци, значи сте се объркали нещо. Този път не са с калашници, за да останат като монументи, дори след като си тръгнат. Стопаджии са на границата. Момче и момиче. Изглеждат леки като вятъра и безпарични, както подобава на Балканите. Нямат 39 евро за стая в хостела и не е съвсем ясно как ще стигнат до Черна гора, но не отказват от домашните български сандвичи. Ако го карат така, момчето със сигурност ще трябва да продаде момичето по пътя. Или обратното.
Ако си мислите, че без ямайската история няма да се размине, значи се бъркате. Ямайският круиз-кораб-кръчма си чака на пристанището, за да ви глътне за няколко обиколки на залива, докато си поръчвате бира след бира на бара и си мислите, че това е животът. Капитанът на кораба е растамен, което е доказателство, че те не само могат да летят, но и да плават. В тази непринудена атмосфера се получават фейсбуук снимки за много лайкове, защото тези усмивки струват милиони.
Ако си мислите, че след полунощ в Солун кухнята на ресторантите работи, ще се разочаровате. Опитват се да затворят малко след полунощ, но не успяват, защото някои от сервитьорите са заети да танцуват с възрастни клиентки върху масите. Мисълта, че сервитьорът може да не се прибере сам тази вечер, е ужасяваща сама по себе си. Трябва да се преборите и с неистовото желание да не изгрубеете в книгата за препоръки и да изпишете едно голямо ОСТАВКА в нея. Въпреки че, едва ли някой грък би се разсърдил. Те и без това могат да го карат в перманентна оставка, без това изобщо няма да ги притесни.
Ако си мислите, че нощта ще завърши без нещо, което е свързано с България, значи се бъркате. След безкрайно нощно бродене из града изнемощелите крака отвеждат до една стена на къща в уличките на хълмовете. На нея, разбира се, пише БОТЕВ 1912 bg!. И, разбира се, точно срещу нея е хостелът, който цяла нощ сте търсили.
Ако си мислите, че да се върнете от Солун след всичко това, ще ви отнеме време колкото да стигнете до морето, по-добре се откажете. Първо, жегата прави хората толкова лениви, че едва си отлепяте обувките от асфалта. Второ, може да проспите многочасово отклонение от пътя в посока към Халкидики, но не за плаж, а защото няма къде да се обърне. На границата митничарите са като продавачи в кварталния супермаркети и ако ви се намират петима палестинци, двама иракчани и трима анголци в багажника, всички те ще имат рядкото щастие да се окажат в България `13 без проблеми. Следват още часове пътуване и спиране за кафета на родна територия.
Ако си мислите, че след като се приберете от такъв недоспал трип в жегата след концерт и в София няма да ви се пие мента, значи се подценявате. Проблемът е, че е неделя. Това означава, че на другия ден е понеделник. Т.е. трябва да се допринася за общото добруване и да се заляга над клавиатурата. Остава общото усещането, че Солун е като на нашето Черноморие с тази разлика, че хората в Гърция знаят как да правят бизнес без примитивни мениджърски решения и откровено пране на пари. Даже намират време и да си живеят живота.