С палец нагоре

Стопът си е стоп. Не можеш да го разбереш, ако не го изживееш, не можеш да го премислиш за два дни вкъщи пред компютъра. Не помагат нито снимки, нито цигари от морето, нито болезнени изгаряния от плажа за спомен. Къде е началото? Може би, трябва да се започне с Причината.

Тръгването на стоп е свързано с представата за това, че се отказваш от всички традиционни начини за превоз, за да се отдадеш напълно на пътя и случващото се по него. През прозорците на минаващите коли ще виждаш млади и стари лица, чалгари и метъли, бели и мургави, мъже и жени, всеки устремил се към нещою. Горят емисии и заплатки, и гуми свистят, докато каталог от автомобили втора употреба лети напред и само напред по една сива мрежа, която обединява всички нас. Оттам и усещането,че закъдето и да си тръгнал на стоп, ще стигнеш. Рано или късно. Просто остави нещата да се случват.

снимка: thinkstockphotos.com

Голямото чакане на стопа може наистина да е голямо. Може да те застигне където и да е и да те удави в часове потно висене край пътя. През цялото време трябва да се бориш с желанието да усилиш абе-къде-се-намираме ефекта с нещо алкохолно от раницата. Толкова е горещо, че не ти се пушат и цигари. Отвреме-навреме гледаш да спестиш някоя приказка с другаря-стопаджия, че и без това по цял ден си дрънкате и това е само началото. Не ти се говори по телефона, защото е невъзможно да обясниш на средностастическия си приятел какво, по дяволите, правиш. Но това не те притеснява, защото, знаеш,че си прав. Човекът е човек, когато е на път. Усещаш, че ще се случи едно изцеждане на незначителните неща от главата ти, за да остане само манджата с грозде, която си заслужава. И всичко това звучи добре, но не толкова, колкото продължението. Гроздето в нея ще ферментира и ще стане на ракия за съзнанието. И без това, в тази държава никой не иска да е трезвен за повече от десет минути. Това е по-добрият начин да го постигнеш.

В известен смисъл стопаджийството включва палитра от всякакви хора. Някои от тях нямат пари, наистина. Други имат пари, но предпочитат да ги спестят за бира, цигари и билет за феста, например. Трети нямат нужда и да спестяват, просто са любопитни. Може би, предусещат, че умишлено или не ще станат част от едно доста реално реалити, един личен обществен разрез, през който да видят нещатата, каквито не са по теливизята и в интернет.
Родината извън телевизионния екран изглежда по-различна.

Магистралата е нова и най-накрая се придижваш за човешко време до точка Бургас, но отделни отрязъци от пътя с прилежащите им лица все още изглеждат като изрезки от „Работническо дело“. И това е само едната страна на монетата. Самите хора, които качват, са част от галерията лица на една страна, която не сънува, а само се върти в чаршафите. Дори само от троен стоп до Бургас може да се създаде усещане за асфалтов водевил. Историите са различни, както и физиономиите, а ти си на първия ред на един човешки пърформънс и даже участваш в него. Какво по-добро от това, освен в колата да се пуши?

снимка: thinkstockphotos.com

Първият е във ВИК бизнеса. Обича колелата, катеренето и природата. Изглежда като човек, който без проблеми може да срещнеш на който и да е от протестите в последно време. Без да категоризираме – изглежда като млад човек, на когото му е ясно за каква непоправима свинщина става въпрос в страната, но въпреки това разтоварва от стреса по готин начин - не с ракия пред телевизора, а с приятели на хижа.

Вторият е хирург в софийска болница. От морето е и има две деца. Темата лакътуши, посолена със здрави созополско-бургаски лафове и естествено преминава към политиците и заплатите на лекарите. Нито едно от двете не е на ниво и това вече е обществена тайна от години. България всъщност е страна на медицината. Не е възможно иначе всяка година толкова кадри да изтичат в чужбина и все още да има болници. Тези лекари, които остават, си знаят, че ще трябва да се оправят по всякакъв начин. Някой може ли да ги вини, след като системата тук е направена така, че да поощрява корпуцията? Стачката на учителите не доведе до съществени промени, МВР всяка година е с по-висок бюджет, което никога не означава по-високи заплати за полицаите. Така че, милиони потъват в Здравната каса, а лекарите наистина се оправят, както знаят. Защото, когато оставиш хората да се оправят, те наистина ще го направят. Резултатите отиват към отрицателни за всички след това.

снимка: thinkstockphotos.com

Третият е бивш моряк от българския риболовен флот. По думите му по Тошово време България е била морска сила и огромна заплаха за рибите по света. Големи траулери, малки траулери, кораби-майки, тонове риба, за по 1000 долара килограма, целият разговор е опакован в лускозна соц-опаковка. По негови изчисления държавното риболовно предприятие си е избивало парите за заплати и оборудване за три дни. Какво се е случило с остатъка от парите и защо нищо не е останало от тях, този човек не знае. Знае само, че флотът го няма и на него му е мъчно. Защото може да изчисти риба за броени секунди, а и знае специална рецепта за приготвянето й след това. Но държи магазин за дрехи в Приморско.

Той принадлежи на дълъг род морски вълци. Това е първият моряк, който не харесва проститутките, въпреки че е бил в някои от най-долните дупки на света. Бил е по света и любимото му място са Канарските острови. Разправя, че в Мавритания всички са толкова ревностни мюсюлмани, че никой никога няма да открадне нищо. Има наблюдения около случващото се в последно време в Ердоганова Турция. От разказа му остава впечатлението, че за него при бай Тошо си беше по-добре, ама като цяло светът се е смахнал. Какво се случи с всички онези 45 траулера?

снимка: thinkstockphotos.com

Понякой път, когато стопът не връзва, настава времето на Златния палец. Когато има още някой с теб, е доста вероятно той да успее да извади Златния си палец и да спира колите всеки път. Това моджо не работи в определени времеви параметри, просто го има. Знаеш, че ще се случи, но никой не ти е обещавал кога. Като смъртта. Извън мрачния хумор, когато първото чакане на магистралата отнема не повече от 15 минути, това е добър знак от великото Асфалтово божество. Все едно имаш благословията на пътя и всичко, което трябва да направиш е да си вземеш вода, ПО ДЯВОЛИТЕ. А не да висиш на Петолъчката край Сливен с палец към небето и свистящи коли наоколо с усещането, че водата много скоро ще свърши и тогава ще настане Виетнам. Слънцето жежко си пече отгоре, изгарянето от планината миналата седмица се обажда, а в небето не се вижда нито една птица проклета. Точно това е моментът Златния палец да се прояви - той не пропуска. Дори ако става дума за стопиране пред полицейска караулка няколко часа по-късно.

Когато пътят до Приморско е уреден, това те изпълва със задоволство, защото морето буквално е на една крачка, а и едно среднощно хрумване, което да промени целия план, е ободряващо по своята привлекателност. Тук идва трагичният момент. Посягането към раницата. Моджото изчезва, обетът е нарушен, конецът на късмета се къса с първите признаци на нетрезвеност. Когато ситуацията изисква трезва мисъл в този момент, единственото, което хрумва е да бъдат привлечени близки и още по-близки в една малка спасителна акция от близкия къмпинг. Златния палец се е счупил, а на негово място стопаджийското дуо получи почетния Сребърен среден пръст. Това също е част от играта на пътя.

снимка: thinkstockphotos.com

Около 550 километра на стоп за един ден би прозвучало смешно на Джек Керуак, но за две момчета от софийската сфера на услугите е напълно достатъчно. Най-странното в такъв стоп е, че сте закъсали точно на пътя между всички народни курорти.

Така или иначе, мисията е изпълнена, пътят беше изминат. Първият бриз е обещаващо влажен. Усещането, че на плажа ще има русалка, е абсолютно. В същото време гроздето на удовлетворението ферментира успешно в главата. През обществения разрез се видя булото на Българската мечта`13 и стана ясно, че то не може да съществува в никакъв друг вид в тази реалност. И това не е примирение, успокоение, или балканска-дзен философия. Просто Е. Колкото по-бързо го приемем в неговата многоликост, толкова по-добре.