Алекс Сърчаджиева: „Правя винаги всичко с много любов, иначе не се хващам на хорото“
22 Октомври 2025
Реклама
Алекс Сърчаджиева е сред най-обичаните и лъчезарни актриси на съвременната сцена. Със своята неподправена емоционалност, позитивна енергия и професионализъм, тя успява да докосне сърцата както на театралната публика, така и на зрителите пред малкия екран, особено в ролята ѝ на водещ на любимата игра „Аз обичам България“ по bTV.
„За мен „Аз обичам България“ е най-семейното и най-родолюбивото предаване в българския ефир. Това наистина е лъч светлина“, споделя тя в интервюто си за БЛИЦ.
Макар да не дава често интервюта, в този разговор Алекс Сърчаджиева е откровена и истинска. Тя говори за професионалните си успехи и предизвикателства, за трудните моменти, които е преодоляла, както и за щастието, което намира в работата си, в подкрепата от близки и връзката с публиката. Вижте малка част от интервюто с нея тук, а цялото четете на сайта.
- Алекс, да започнем с „Аз обичам България“ заради връщането към родната памет, което е като лъч светлина на фона на проблемите в държавата. Така ли го разчитате и вие?
- За мен „Аз обичам България“ е най-семейното и най-родолюбивото предаване в българския ефир. Това наистина е лъч светлина, защото чрез много смях и закачки научаваме интересни и любопитни факти за нашата родина. Възпитаваме децата си – и себе си – на памет и уважение към героите на нашето време, както към големите личности в историята, така и към съвременните хора, които тихо вършат велики дела.
Особено любима ми е играта „Героите сред нас“, в която показваме изключителни българи с огромни, световни постижения. Хора, които не парадират, а просто правят добро, без да се натрапват. Но то така правят големите личности.
- Лесно ли се възпитава памет у нация, изтормозена от тревоги?
- Именно затова „Аз обичам България“ е най-положителното и смислено предаване. Срещите ми със съвременните герои винаги ме карат да си кажа: „Еее, има смисъл!“ Надявам се тези хора да стават все повече.
Срещам изключителни млади българи, които ми дават надежда. А иначе по телевизията непрекъснато се показват само лоши новини, гадости, всичко е мрачно, негативно, ужасяващо. А има толкова хубави неща, за които не знам защо не се говори.
- Как успявате да поддържате баланс между комерсиалното и мисията, между шоу елемента и мисията, при все, че телевизията гони преди всичко рейтинг?
- Винаги подбирам много внимателно онова, което правя. От нищо не се срамувам на този етап – нито от това, което правя и съм правила в телевизията, нито в театъра, нито в киното. Отнема ми наистина много време, преди да приема ангажимент. Не съм човек, който смята, че трябва непременно да е на екран. Защото има и такива хора, и ние ги виждаме - готови. Хора, готови на всичко, само и само да се показват на екран. Човек трябва да има, както лична хигиена, така и хигиена в работата си. За мен това е задължително!
- Имала сте неведнъж публични изпитания, включително и в кариерата. Как се справяте, при положение че в такива ситуации човек е като оголен нерв?
- О, да, получавала съм шамари в работата си. Падала съм. Шамари, които не съм очаквала изобщо. Преди години, когато получих шамар … ако не ми се беше случило това, никога нямаше да направя моето представление „На живо и отвъд това“. Просто тогава се концентрирах, съсредоточих енергията и любовта си, за да се получи, защото аз правя винаги всичко с много любов. Иначе не се хващам на хорото.
- Думата, която ми идва за това представление, е „разтърсващо“, защото в него сте почти всичко друго, но не и актриса. Дълбочината е толкова осезаема, сякаш публиката вижда всичко в прозрачния му вариант…
- Точно това беше идеята… Затова и много ме беше страх. Казах си: Ако не стане, не мога да се оправдая. Няма как да кажа нито, че пиесата не е била за мен, нито за ролята, нито, че не сме се разбрали с режисьора. Там през цялото време съм аз и нямам право на грешка.
- Замисляла ли сте се в онзи първоначален момент какво би ви казала вашата майка Пепа Николова?
- Надявам се да се гордее с мен.
- Може би неслучайно по пътя ви се появи и предаването „Животът по действителен случай“, защото там сякаш паснахте като парченце от пъзел…
- О, да, наистина е така, много хубаво го определи. Много ми харесва това предаване, защото „Животът по действителен случай“ прави едно много голямо добро. То променя наистина съдби и животи. Изключително удоволствие е за мен да го водя.
Затова споделих, че много внимателно подбирам проектите, в които работя. За мен най-важното е да ми харесва, защото иначе не се получава, както трябва.
