Камен Алипиев - Кедъра е от журналистите, които никога не се страхуват да отстояват мнението си. Тази пролет обаче той влиза в ново амплоа - капитан на един от отборите в „Аз обичам България“ по bTV. В интервю за в-к „Всичко за семейството“ Кедъра разкрива подробности за предаването и как протичат снимките му.

Как дойде предложението за "Аз обичам България"?

Обади ме се Ангелина Белчева и каза, че искат да ме пробват за нещо ново. Нямах представа за какво. Взеха, че ме избраха. Беше много изненадващо, мислех, че много отдавна съм накиснат в нафталина и никой няма да се сети, че съществувам. Оказа се, че това доведе до доста приятни за мен преживявания. 

Беше ли гледал предишните сезони?

Бях гледал, даже имам едно участие в отбор. Мисля, че сега зрителите ще бъдат приятно изненадани. Не само защото състезанието е доста по-дълго, но и от разнообразието на игри, част от които са нови. Сериозно е надградено предаването, за да е наистина забавно. Използват се и съвременни технологии. Имаме си и бенд в студиото, страхотни музиканти. Някои от тях познавам от много години. Би било хубаво да знаят хората, че това не е нещо, измислено в България. Лицензът се държи от най-голямата британска частна телевизия и се излъчва в 34 страни. Много хора по света се забавляват с това предаване и си казват, че обичат своята страна. Надявам се зрителите да се забавляват тази пролет всеки петък от 20 ч. по bTV.

Като капитан на отбор сам ли избираш хората в него?

Има много хора, които дори да искам да избера, нямам влиянието на една от най-големите медии в България да кани гости. Честно казано, в доста от случаите, дори когато съм се мръщил на някои участници, съм бил много приятно изненадан. Понякога изненадите трябва да се приемат с отворени обятия, а не само да отричаш всичко, което ние много обичаме да правим. В първия епизод в моя отбор са Галена и Азис. Всички знаят моето пренебрежително отношение към техния стил музика. Само че с тези хора си прекарахме изключително добре, играта беше много интересна и накрая се разделихме като приятели. Видях защо те са такива звезди и се убедих в техния страхотен професионализъм. Знаят и много за страната ни. Естествено, ще имам и много приятели в отбора си в следващите епизоди. Най-хубавото е, че независимо от състезанието и ролята на звероукротител, доста добре изпълнявана от Алекс Сърчаджиева, през цялото време ми беше супер интересно. Нямаше значение кой в кой отбор играе, накрая всички си тръгвахме с изключително добро настроение и като приятели.

Какво установи, познаваш ли България?

Никога не съм имал такива претенции. Дори когато някой започне да ми говори колко съм ерудиран, колко много неща знам, винаги си спомням старата фраза "Аз знам, че нищо не знам". Казал го е не кой да е, а Сократ. Имаше много, много моменти, в които страшно се ядосвах, че не знам отговора, че имам доста пропуски. Но пък научих много. Смятам, че и зрителите ще научат.

Имаше ли случаи да не отговориш на спортен въпрос?

Имаше случаи да не мога да отговоря, имаше и случаи, в които знам отговорите и се изолирах, за да не изглежда нечестно, че имам предимство.

Научих за хора, които са забравени или нямат достатъчно популярност, а заслужават да я получат. За съжаление основното течение в българските спортни медии е да се говори за футбол и евентуално за някакви други спортове, в които имаме успехи. Хора, които се занимават с некомерсиални спортове, остават извън новинарския поток. Много е хубаво, че за някои от тях ще се чуе в това предаване.

Нужно ли е то за зрителите?

Ако влезем в стилистиката на един лозунг от комунизма, не е жизнено необходимо. Но за мен е необходимо да съществува такъв тип предаване. Първо, защото под забавна форма се научават много нови и интересни неща за страната ни. И второ, защото сред този висок нихилизъм, в който живеем, е хубаво да си спомняме важни факти, които ни придават по-голямо значение дори в световен мащаб. Много е добре не да ти говорят за тях някакви псевдополитици, които да спекулират с термини като национален интерес и патриотизъм, а ти сам да се убедиш, че има защо да се радваш, че живееш на тази територия. Защото ние не си вярваме. Неслучайно сме родили израз като "българска работа". А българската работа е това, което прави всеки от нас.

Когато знаеш за тези неща, получаваш по-голямо самочувствие и разбираш, че българската работа понякога е много хубава, не е само обречена кауза.

Успя ли да влезеш в тона на Сашо Кадиев?

Не съм сигурен. Пък и може би той имаше нужда от контрапункт. Хубавото е, че имам нов приятел в негово лице. Винаги съм го харесвал. Виждам как и двамата с Алекс Сърчаджиева са посветени на работата си. Възхитен съм от тях, защото ми се случва от време на време да мрънкам, че имам много работа. Но като видях какъв обем вършат те извън предаването с всички постановки, в които играят, с останалите им задължения в телевизията, си обещах вече да не мрънкам.

Огромно удоволствие беше да съм по-близо до тях. Казвам го без никаква куртоазия, просто беше така. Задължително искам да кажа от позицията на моята доста дълга телевизионна кариера, че това е екип, който в един момент ме накара да повярвам, че евентуално и аз съм звезда. Не се грижех за нищо, освен да бъда във форма, когато снимките започнат.

Цялото интервю с Камен Алипиев – Кедъра прочетете в новия брой на в. „Всичко за семейството“.

Гледайте
цели епизоди на