Камен Алипиев-Кедъра е сред емблематичните лица в спортната журналистика. В момента води предаването „Спортна среща“ по Радио София, а през новия телевизионен сезон се присъединява към bTV и ще бъде един от капитаните в „Аз обичам България“. Дни преди пилотния епизод на предаването, този петък от 20 часа по bTV, той даде специално интервю за в-к Филтър. Вижте част от него тук, а цялото четете в новия брой на изданието.

Г-н Алипиев, на 23 февруари започва „Аз обичам България“. Как се чувствате в bTV?

Супер! Доста се изненадах от поканата, защото мислех, че вече никой не се сеща мен. Нещата, с които се занимавам, винаги са били встрани от мейнстрийма. Колебаех се в началото дали да приема, но се съгласих, защото „Аз обичам България“ е нещо ново и различно за мен. Исках да видя дали ще мога да се справя. Снимките и срещите с толкова различни хора ми носят позитивни емоции, а ми е интересно да работя с екипи, в които не съм попадал от близо 15 години. Тогава имах малка „забежка“ в Би Ти Ви – бях репортер в четвъртия сезон на „Сървайвър“ във Филипините. С част от екипа, с който работихме тогава, се срещнахме сега в „Аз обичам България“. Чакам с нетърпение, но и с леко притеснение 23 февруари, когато стартира предаването. Надявам се да се справя с ролята, която ми е поверена, и да имаме успех. Щастлив съм, че този формат се завръща. В обществото ни има много различни групи, твърде много псевдопатриотизъм и нелепо изопачаване на миналото,  и се надявам предаването да изиграе обединяваща роля и да  покаже на зрителите, че да знаеш повече за родината си, не значи да плуваш в морето от носталгия.

Ожесточена ли е битката помежду ви със Сашо Кадиев?

Има ожесточена битка в ефира, но заедно с това и зараждащо се добро приятелство с него и Александра. И двамата работят изключително много, ангажирани са с най-различни неща. Често се оплаквам, че имам страшно много работа и не мога да си почина, но когато видях те с колко тежки дини жонглират, си дадох сметка, че моите не са чак толкова много. Опитвам се да се занимавам с различни неща извън коментирането на баскетбол. Вече над 3 години имам и предаване в радио „София“, което се излъчва всяка неделя от 16 до 18 ч. Предстоят ми и няколко пътувания с „Пощенска кутия за приказки“, с които вече 12 години си партнираме.

Имате дългогодишен опит в телевизията, но с какво ви изненада „Аз обичам България“?

Екипът на предаването работи като изключително добре смазана машина. Няма нещо, което да не е наред. Това ни помага на нас да правим това, което се изисква, да се забавляваме и да не мислим за друго, което не ми се е случвало в дългогодишната ми практика в БНТ. Особено в последните години, когато трябваше да се занимавам и с доста бумащина и бюрокрация. Освен това, „Аз обичам България“ има и много добър екип за социалните мрежи, който беше неотлъчно до нас.

От малък ли мечтаехте за телевизията?

Детските ми мечти нямаха нищо общо с това. Исках да стана баскетболист, но започнах късно и имах доста липси в техническо отношение. Мечтаех да бъда и рок звезда, макар че пея страшно фалшиво. За съжаление, с брат ми така и не се научихме да свирим на китара, въпреки че баща ни свиреше. За мен рокендролът и джазът дават необозрима свобода, много от приятелите ми са свързани с музиката, но в този живот няма да съм рок звезда.

Гледайте
цели епизоди на