За мнозина Борислав Чучков си остава онова малко момченце, което на фестивала в Болоня през 1984 година изпя песента „Дъга“. Само че детето отдавна порасна и за половин век Борислав Чучков се утвърди като един от най-добрите продуценти у нас. Макар задълго да се бе откъснал от актьорската професия, в последно време направи своеобразно завръщане в различни филми и сериали. Казва, че колегите му на шега го наричат „стария млад актьор“.
От 12 февруари, всяка сряда от 20 часа, зрителите на Би Ти Ви пък ще го гледат в абсолютно нова роля - на капитан на един от отборите в предаването „Аз обичам България“. Там ще влезе в битка със своя колега и приятел Юлиан Вергов. Този епичен сблъсък определено си заслужава да се гледа.

Вижте какво сподели Борислав Чучков преди старта на сезона пред вестник „Филтър“, а цялото ще намерите в новия брой на изданието.

Господин Чучков, приехте да станете капитан на един от отборите в предаването „Аз обичам България“, което стартира на 12 февруари по Би Ти Ви? Бързо ли се съгласихте, или се наложи дълго да ви убеждават?
- Благодарен съм за поканата от страна на Би Ти Ви и на продуцента Ангелина Белчева, но си признавам, че отидох на срещата плахо. Когато обаче чух за кое предаване става дума, въобще не се двоумих и казах „Да“. Много харесвам „Аз обичам България“, не само защото е позитивно шоу, а тъй като от него можеш да научиш доста неща. И не на последно място - изключително забавно е.

Как се чувствате на капитанското място?
- Забавлявам се много, но разбира се, това носи и своята отговорност. Всъщност аз съм хем капитан, хем и ученик, тъй като научавам неща по време на самата игра, които не знам.

Явно „Аз обичам България“ е един нов университет за вас?
- Абсолютно! Човек няма как да знае всичко, но когато научаваш нещо ново, си е богатство.

В студиото във ваши води ли се чувствате?
- В първите предавания ми беше малко по-трудно, но благодарение на целия екип, водещата Алекс Сърчаджиева, на другия капитан Юлиан Вергов и на участниците в отборите, се почувствах наистина в свои води. А и имаме прекрасна, интелигентна публика, която е изключително важна в това предаване. Даже често ни помага за отговорите.

В сезоните досега сме гледали как капитаните постоянно се карат. Така ли е и при вас с Юлиан Вергов?
- До караници не сме стигали! Естествено, че се заяждаме, случва се да прекрачим границата, но всичко това е в рамките на спортсменското закачане. И двамата имаме един по-специфичен хумор, който се надяваме да допадне на зрителите.

С Юли се познаваме от деца, т.е. аз съм бил дете. (Смее се.) Самият той си признава, че ми е местил декорите, когато съм играл в Младежкия театър в представлението „Оливър Туист“. И това е самата истина. Участвах в тази постановка - невероятна суперпродукция на режисьора Андрей Аврамов в периода 1985-1988 година. Юли тогава беше започнал в театъра като сценичен работник.

Кой е по-умен от двама ви?
Е, веднага отговарям - Юли, разбира се.

А как се разбирате с водещата Алекс Сърчаджиева?
Алекс е строга, но справедлива. Не издава своите пристрастия и не накланя везната към нито един от отборите.

Как си обяснявате този бум на предавания със състезателен характер? Би Ти Ви заложи на много такива в програмната си схема - „Кой да знае“, „Колко ми даваш?“, „Кажи честно“, „Коя е тази песен?“...
- Това е страхотна тенденция и се радвам, че я има. Обяснявам си я с факта, че на зрителя вече не му е интересно да се върти едно колело на хазартен принцип. Хората искат да получават знания от екрана, а Би Ти Ви изпълнява своя морална отговорност - освен да забавлява, да възпитава и образова. Всяка уважаваща себе си медия трябва да го прави. Аудиторията има нужда от това. Тя иска да учи, а не просто да гледа някакво шоу. Рейтингите го доказват. Публиката никога не трябва да бъде подценявана. Най-лошите телевизионни и филмови продукти се раждат тогава, когато техните създатели са подценили зрителите.

Някога мислили ли сте да напуснете България?
- Не крия, че имах известно колебание дали искам да остана в тази държава. Признавам си го. Даже заминах за Италия, интензивно изучавах езика, живях шест месеца там, но разбрах, че не мога да живея другаде. В България - хубаво, лошо, с всичките ни кусури, но това си е моят дом, тук са моите приятели и роднини, тук си ми е сърцето, колкото и гръмко да звучи. И независимо че бях приет да уча в изключително добра школа по актьорско майсторство в Болоня, се прибрах. Заради работата и по лични причини ми се е налагало на няколко пъти да живея извън България, дори и отвъд океана, но винаги съм знаел, че тук си е у дома. Няма как да се почувствам другаде у дома.
Освен това наблюдавам, благодарение на децата ми и на моите племенници, че идва едно ново поколение, което ми дава надежда и ме прави оптимист. Виждам те колко са по-възпитани, колко са внимателни и колко са по-грижовни към всичко, което ги заобикаля.

Много хора обаче ще ви контрират, давайки примера с деца, които се бият по моловете, хвърлят столове...
- Това са единици, но просто грозното винаги излиза напред. Още когато започна преходът, ние взехме от Запада всичко най-лошо - мафия, кражби... Очевидно е, че тези момчета, които хвърлят столове в мола, са невъзпитани. По мое време им казвахме гамени, но на това може да се намери решение с едни закони, които се прилагат. Големият проблем е тази безнаказаност, която продължава да тържествува. Абе, наложи едни справедливи наказания, да видим дали втори път ще ходи да хвърля столове.

Какво мислите, че щеше да каже вашият Мастер Стефан Данаилов за сегашните ви изяви?
- Със сигурност щеше да ме подкрепя, да се радва, а и да ми даде полезен съвет.

Цялото интервю четете на страниците на в-к Филтър.

Гледайте
цели епизоди на