Mного повече вярвам на стопани на котки

Публикуваме откъс от интервюто с Николаос Цитиридис и Мария Силвестър за сп. ЕВА (юнски брой)

Реклама

“Е, яко е да си известен, защото ти дават да пушиш на обществени места, на които не е разрешено, аз го открих наскоро", казва Николаос, докато разполагаме телефона за запис между него и Мария и условно поставяме началото на техния словесен дуел в студиото, където малко по-рано приключва сесията за първата им обща корица (за Нико първа в живота въобще).

Малко преди това и след няколко общи кадъра Нико е предложил брак на Мария с коментара: ”Има един проблем обаче - пак няма да случиш на фамилия”, който тя приема със спокойствие и мълчаливо съгласие относно избора ѝ на нестандартни имена. Мария подхваща след Нико темата за привилегиите на известните:

Мария: Яко е, като те викнат на опашката отпред, в същото време е много неудобно!

Николаос: Въобще не ми пука! Преди седмица влизам в една банка. Посреща ме любезната служителка X и казва: "Г-н Цитиридис, заповядайте на втория етаж, където обслужваме корпоративните клиенти". Викам си, пичаги, аз не съм корпоративен клиент - имам да ви давам 60 лв., но тя - не, не, заповядайте, заповядайте! И, знаеш ли, хич не ми беше неудобно после!

М: Ама винаги нещо ще ти оправят, я гума, я друго...

Н: Не пропускай факта, че освен известна жена си и божествено красива жена!

М: Всеки път го пропускам - смее се Мария. - И всеки път много се изненадвам!

Н: Как са ти чакрите сега, като мина всичко?

М: Те си ми бяха добре и преди... особено като отидох до морето преди седмица и си тичах по плажовете на воля. Много беше хубаво, играх федербал за първи път от години.

Н: Ти кога се срещна с bTV за първи път?

М: При първото издание на "България търси талант". Предложиха ми да бъда водеща, в първия сезон бях сама. Всъщност бяхме двете -аз и моята малка телевизионна шизофрения. (Смее се.) Преди това работех в БНТ и имах нужда от някаква промяна. Беше много приятно, много хубаво, това беше първият ми проект за тази телевизия. Влязох директно в големия формат... световен формат, страхотно жури, хора с невероятен талант или с тотална липса на такъв, те също са ми много симпатични. А ти?

Н: Да ти призная, бях се зарекъл допреди 6 месеца, че никога, ама никога няма да работя в телевизия, защото вече бях прекарал известно време в медиите и знаех за какво иде реч. Тогава обаче bTV се появиха с офертата за водещ. А на мен това си ми беше мечтата, още от ученик - да правя вечерно предаване, без простотии, без политика, без някой да се взема насериозно. И няма как да откажеш на такова предложение. Разбира се, сега си промених цялостно отношението към ситуацията. Постепенно осъзнах, че е много по-трудно да правиш предаване, отколкото да водиш предаване. Много по-трудно е да създадеш облик, история, която не е съществувала до този момент, някаква повтаряща се шега... като това, че обичам дюнери или нямам подпис. Случвало ли ти се е хората да те питат за нещо, което си казала някога в ефир, но вече дори не помниш особено?

М: До ден днешен ми викат "МО". Това е от образ, който се роди по време на снимките на видеоматериал на "Раковска". Интервюирахме местен персонаж, който риташе автомобил на свой приятел, докато двамата си обсъждаха някакви неща, мина трети и просто каза: "МО". Такова нещо не можеш да инсценираш, много ги обичам тези непосредствени моменти пред камерата. Веднъж например на "Пиротска" спрях за интервю човек, който слушаше химна по радиото, правила съм и репортаж в паркче, където хората спяха по пейките, и шепнех, докато снимахме. Този тип материали съдържат в себе си шегата и иронията, но са също страхотна метафора, която можеш да използваш в работата си.

Николаос е любопитен имало ли е тв водещи или други личности, които са я вдъхновявали в професията, но на Мария й е трудно да посочи такъв: "Никога не ми се е случвало да кажа, ей този много ми харесва, ще правя като него".

М: А на теб трудно ли ти беше да те сравняват с твоя, нека го наречем, предшественик? Защото мнозина си задават този въпрос.

Н: На мен ми е трудно да ни сравняват двамата със Слави.

М: Защо? Ти приличаш на малкия му син. (Смее се.)

Н: Смешно е, защото и той е бил с дълга коса като млад... до 25 години аз също имах обеци на двете си уши. Имаме и общо минало в музиката (Нико е свирил на барабани, б.р.). От друга страна, той винаги си е бил по чалгата, докато аз си се кефя на рокендрола. Повече бих се радвал да ме оприличават на Джими Фалън, макар да не ми е любимец, ако трябва да съм честен. Няма място за сравнение в подхода ни със Слави при интервютата или в самия визуален облик на двете предавания. Сега ни сравняват, защото хората са гледали едно и също нещо в продължение на 20 години. След няколко сезона опитите за паралел ще отпаднат, мисля. Но това е някаква тежест, багаж, който си нося... Усещах го в началото, усещам го и сега. Онзи ден бях на улицата да си купя хотдог, а човекът, който го приготвя, ме посрещна с: "А, заместникът на Слави!". Казах му: "Брат, не съм му заместник. Ако бях, това би означавало, че Слави ще се върне". Да кажеш "новият Слави", по бих разбрал, ама тогава ще се наложи да си правя и партия. Ти представяш ли си, всеки нов водещ да си прави партия!

М: Ако можеш да направиш интервю с него, би ли го поканил в шоуто?

Н: Не сме се срещали досега, но зная, че няколко пъти си е позволявал да говори неща за мен в публичното пространство. Неща, които аз не бих изрекъл за човек, когото не познавам... като го видя, бих му казал: "Какво става, чиче?". Само това - и ще видя как ще реагира. Ако е пичага, ще ми каже: "Какво става, келеш?". Ще има някакъв пинг-понг. Не зная обаче дали егото би му позволило това.

М: А представяш ли си се след 19 години, още да имаш вечерно шоу...

Н: Много по-успял си се представям от това просто да имам вечерно шоу.

М: Какво би съхранило подобен формат за толкова дълъг период от време?

Н: Екип от наивни идеалисти. Хора, които истински искат да забавляват зрителя и имат афинитет към телевизионното изкуство. Аз лично имам страст към комедията. Много искам да бъде смешно. Да бъде хубаво смешно. Обожавам добрите смешки!

М: А гафовете?

Н: Гафовете също. Нека има гафове! Много мразя да презаписваме, ако се случи така, предлагам на екипа да ме оставят да го отиграя този момент. Няма перфектни хора. Няма човек, който през живота си да не е акал... И заради това нещо всички сме еднакви: обичали сме, повръщали сме, разочаровали сме се, оставяли са ни, оставяли сме някого. Толкова сме еднакви в природата си, че няма нужда да се правим на различни от това, което сме.


Н: Разбрах наскоро, че в класовете на Коко Азарян и Тодор Колев са имали специални лекции за мярката. Най-важното за всяко изкуство и всичко човешко е да имаш мярка - като например, да не съм прекалено лигав на екрана или прекалено разпуснат на улицата.


М: Какво ти коства хем да си себе си, хем да се съобразяваш? Какво би казал на хейтърите, които са известни с компетенциите си по всякакви теми и въпроси?

Н: Не искам да бъда груб, но бих им казал да си гледат работата! Това, което съм правил в живота си, никога не е било с цел да ядосам някого. Ако ти си човек, който ми се дразни само защото съм грък... какъв грък съм аз всъщност, не мога да кажа пет изречения на гръцки, само името ми е такова. Ако теб те дразни само това, както и че съм успял в България, проблемът си е изцяло твой.


М: Ще свикнат, при мен поне свикнаха. Случвало се е да ме питат откъде идва това Силвестър.


Н: Не знам дали си забелязала, но в България хората гледат доста собственически на телевизията, а водещите сякаш са хора, преминали цедката на изборите. Името ми е гръцко и само дотам, на който не му харесва, да свиква! Много са крайни хората понякога, но това е, защото не опитват да стъпят в обувките на другия.


Мария: Ето затова ни трябваше тази карантина, хората сякаш се кротнаха малко, забелязваш ли? Разбраха някак, че зависят от неща, които не зависят от тях.


"Цялата съм в косми - прекъсва разговора Мария, която има две котета у дома, - но пък котките са перфектният учител по дзен будизъм. Учат те да си гъвкав, ясно да очертаваш територията си. Успяват да ти покажат кога им се гушка и кога не трябва да ги занимаваш с нищо. Единствените животни, които може да те доближат с върховен интерес само за да помиришат зеницата на окото ти, а после най-невъзмутимо да изчезнат без каквато и да е умисъл." И: Изключителна грация има в тях! Котката ми е първото същество, за което се грижа изцяло сам. Преди се смеех на хората, които наричат любимците си "мойто бебе", а сега съм готов да си отрежа ръка, крак, какво ли не, само и само да зная, че е добре. М: Имаш ли специфично отношение към хора, които имат котки? Аз например много повече вярвам на стопани на котки, някак си много по-бързо скъсявам дистанцията.


Н: Понеже приемам отношенията с котката ми за уникални, каквато е и тя самата, не мога да генерализирам. Както се бях зарекъл, че няма да работя в телевизия, се бях зарекъл и че няма да имам общо с момиче, което има куче, защото там любовта между стопанин и животно е от друго измерение. Но ето така се случиха нещата, че вече безкрайно много обичам и едно куче.

М: Страхотен начин да изразиш чувствата си към приятелката ти, казвайки, че обичаш кучето й! (Смее се.)

Н: Веднъж й казах: твоето куче е толкова добър придатък към теб, тази дума не бях ползвал с години сигурно... Но наистина е така, страхотни са заедно! А кучето й наистина е най-доброто куче на света, мамка му!

Планове за лятото?


Н: Ще направя така, че лятото ми да не се различава по нищо от всички останали лета. Искам да си взема почивката, която заслужавам и не успях да си набавя през изминалите години. Искам да си направя густото, да има Moet-и край мен... Каквото искат да си говорят хората, искам да ми е хубаво. На 26 стигнах дотук... ако не гръмна един Moet за това, че ми е кеф, за какво работя? Иначе планирам да почивам в България и Гърция, в България на палатки, в Гърция на Корфу или Халкидики. Най-хубавата гледка на света е там! Ще оставя котката на грижите на някой приятел с молбата да я гали, да я храни и да ми праща видеа, че е щастлива, за да не ми е гузно.

М: Аз не планирам, много спонтанен човек съм. Ей сега, преди една седмица, събрах багажа и отидох на морето. Все още не зная какво ще ми предложи лятото. Понякога се случва да имам спорадични ангажименти, които си изпълнявам и междувременно отскачам до морето - българското море все още има своите красиви уединени места.

Понеже плановете и стратегиите са нещо много относително, двамата се въздържат от съвети за верен път в близкото бъдеще на когото и да е. "Трябва да продължим с чувство за самоирония", казва Мария на финала на срещата ни, когато все пак зачекваме темата. Говорим си малко и за прозренията, до които сме стигнали през последните седмици. "Времето минава толкова бързо, хората свикнаха с толкова непривични неща - с носенето на маски, с постоянното дезинфекциране, с факта, че трябва да сме на разстояние. Вярвам, че ще да спрат да ни правят впечатление неща, които няма да имат тежест във времето. Както каза Мария, нека се надсмеем над себе си, над времето и ситуацията и така в пъти по-уверено да продължим с нещото, наречено Живот", допълва я Нико.

Последни

Реклама