До къде биха стигнали силите ви, ако единственото, което правите е да се грижите за болните денонощно?

Става дума за лекари и нещо много повече

До къде биха стигнали силите ви, ако единственото, което правите е да се грижите за болните денонощно?

Реклама

В последната седмица новините от северозапада са особено тревожни заради бума на заразени във видинско и домовете за възрастни хора. Сега ви предлагаме друга гледна точка - как си представяте един ден в затворено пространство с болни хора и без контакт с живота отвън? А как си го представяте за два месеца? Кой би дал доброволното си съгласие за това?

В последната седмица новините от Северозапада, свързани с COVID-19 са особено тревожни заради бума на заразени във Видинско и домовете за възрастни хора. 

Доктор Шакилла Попал – Димитрова е от Афганистан. Завършва медицина в България. Работи в Лом, защото от там е съпругът й. В отделението за лечение на ковид болни в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ е от 13 март, денонощно.

„Аз съм непрекъснато тук, защото съм сама", казва лекарката.

Остава там сама, когато колегата й се заразява с вируса.

„Още в началото на епидемията той се разболя и тогава доста тежко го преживях, това беше голямо изпитание за мен, тъй като ми е колега и приятел, все едно че лекуваш член на семейството си. Той наистина боледува доста сериозно, но за щастие го излекувах", споделя още д-р  Димитрова.

Към онзи момент почти всички болни в отделението, са от домове за възрастни във Видинско. 

„Разбирате ли, когато работиш сам не е лесно, защото отговорността е голяма и всичко зависи от мен – да реша как да лекувам пациентите, какво да направя. Когато лечението зависи единствено и само от мен, тогава е по-сериозно", смята лекарката. 

Времето за връзка с близките й се изчерпва с по няколко минути на ден.

„Някой път наистина ми липсва информация, защото абсолютно нямам контакт с никого, само в отделението. И намирам време толкова, колкото да водя телефонен разговор със съпруга си и с детето си, което е на 14 години. Когато човек не вижда собственото си дете, му става тежко. И когато разговарях с баща му, обясних обстановката каква е и той каза, че напълно ме подкрепя. И в следващия момент получих телефонно обаждане от моята дъщеря, която всъщност ми каза, че се гордее с мен и че съм й майка. И това ни зарежда с още повече сила", казва лекарката. 

Последни

Реклама