Джон Маклафлин: Kогато променяш себе си, едва тогава неосъзнато променяш и света

Легендарният китарист ще открие единадесетото издание на най-големия свободен фестивал за градска култура и музика A to Jazz в Южния Парк

Реклама

Астрономическото лято вече е факт, а културният афиш на столицата е препълнен с множество културни събития на открито. От 1 до 3 юли предстои единадесетото издание на най-големия свободен фестивал за градска култура и музика A to Jazz в Южния Парк. А той ще бъде открит от легендарния китарист Джон Маклафлин. Броени дни преди стъпването му на българска сцена Цвети Петрунова разговаря с него от дома му в Монако.

"До 11-годишен пианото беше моят инструмент. Един следобед по–големият ми брат донесе китара вкъщи, свири малко, стана му скучно и ми каза: "Оттук нататък тази китара е твоя". Изсвирих точно един акорд и се влюбих толкова силно, началото на любовната ни авантюра с китарата", сподели Маклафлин.

"На 13 години първата фламенко плоча се озова вкъщи - полудях, просто полудях, фантастични китаристи, исках веднага да бъда като тях, но живеехме в дълбините на северна Англия, където все още никой не беше чувал за фламенко, нямах маестро, единственото място, от където можех да се развивам, беше грамофонът с плочите. А после една плоча на Джанго Райнхард, за първи път ми показа красотата на джаза", допълни той.

"Може да го наречеш карма, съдба - за мен те са в комбинация с истински късмет. Причината да се запозная с Майлс Дейвис, е не защото той ме нае, а защото неговият барабанист Тони Уилямс - един от най–великите барабанисти на всички времена, е чул страничен мой запис с друг барабанист и така започнахме да работим заедно в това невероятно десетилетие, особено краят на 60-те - в социално, духовно и музикално отношение. Ерата на "Бийтълс", "Бийч Бойс", "Ролинг Стоунс" и по това време много от музикантите вземахме ЛСД, беше напълно легално до 1972 г., и имаше нещо велико в това, по никакъв начин - не защитавам вземането на дрога и опиати, но като музиканти под тяхно влияние започнахме да си задаваме много важни въпроси за живота. Защо съм тук, кой съм аз, колко невероятен е светът, в който живеем. Няма нищо логично в него, той е просто безкрайно красив и магия, всички тези големи въпроси на съществуването... А да намериш отговор на тези въпроси в консуматорския свят на Запада беше невъзможно, така че всеки поглеждаше към Азия, по-скоро Индия, аз започнах да медитирам, да правя йога - медитацията е като храна за мен, процес на вътрешна промяна. Защото когато променяш себе си, едва тогава неосъзнато променяш и света. Наскоро написах една малка поема, тристишие: Преходната реалност е преходна по своята красота и любов, защото всички ние сме преходни", сподели Маклафлин.

Последни

Реклама