Истории за "Кой е по-по-най" от Бате Енчо и Къци Вапцаров
На деня на детето и рождения ден на bTV ще ви припомним за едно предаване, което събираше цялото семейство пред екрана – „Кой е по-по-най“
На деня на детето и рождения ден на bTV ще ви припомним за едно предаване, което събираше цялото семейство пред екрана – „Кой е по-по-най“. Как една сцена за изява обхвана живота на няколко поколения българчета разказват Бате Енчо и Къци Вапцаров пред Станчо Станчев.
Няма българин, роден преди 2014 година, който да не си спомня „Кой е по-по-най“ - предаването, чиято основна цел беше изява на деца в национален ефир. От последното му излъчване са минали 10 години.
„Благодарение на това предаване аз добих тази голяма популярност и стана марката „Бате Енчо“, каза Енчо Данаилов.
Енчо Данаилов или Бате Енчо е актьорът, когото винаги ще си спомняме като водещ на „Кой е по-по-най“. Днес преподава театър в Националния дворец на децата.
„Бях на едни изследвания в една болница и една от лекарките си пази клипчето. И аз си го спомних това дете. Цяла книжка заедно наизуст. „Каква ще станеш като пораснеш? Лекарка“. И ето сега, лекар, ендокринолог.“, спомня си емблематичня водещ.
Има още един подобен случай.
„Един много голям мъж идва, с кожено яке и ме пита: „Бате Енчо, помниш ли ме? И аз не можах да си го спомня, много беше пораснал“, казва Енчо Данаилов.
Идеолог, първи водещ и продуцент на „Кой е по-по-най“ е Къци Вапцаров. Първата версия на шоуто Къци създава през 1991 г. като сцена за детска изява на живо в зала. Скоро след това превръща идеята си в предаване за кабелната телевизия „7 дни“. От 2000 до 2013 г. „Кой е по-по-най“ е неизменна част от уикенд ефира на bTV.
„Те казват: „Ама моето дете толкова рецитираше вкъщи, тука си глътна езика. Ами... такъв е животът. Другия път пък няма да го глътне, нали. Избирал съм тези, които имат захар в тях“, обясни Къци Вапцаров, водещ и продуцент.
Това ли беше едно от ключетата, за да има толкова участници - че има много амбициозни родители, които просто искат да видят детето си на екран?
Нормално е, да. Нормално е да го има и този момент. Няма по-мило от това да си представиш: „Идват хора от Хасково, тръгнали с колата, момиченцето е направено, като за сватба, с едни панделки, рокля. Играли са си един час, за да го нагласят това дете. Това е един своеобразен празник за тях.