Тази седмица в предаването „Тази неделя“ ще ви заведем в село Враня стена, където някога е имало трудововъзпитателно училище за девойки. Историите от него вдъхновили сценариста Хаим Оливер и режисьора Рангел Вълчанов за филма „Вълчицата“.

Лентата е разказ по истинска история за 20-годишно свободолюбиво момиче, настанено в трудововъзпитателно училище. Вдъхновение за сценариста Хаим Оливер било някогашното училище за девойки с асоциални прояви в село Враня стена. От него днес са останали само спомените.

С министерско постановление през 1961г. е създадено училището във Враня стена. Според анкетите, които момичетата са попълвали – те са попадали там за бягство от училище, за употреба на алкохол и цигари.

Запазени и до днес са изповедите на момичетата, настанени там.
От писмата става ясно, че те са се срамували, че са попаднали в тези условия, а причините да попадна са проблеми в семейството.

Освен традиционните предмети, момичета се учели на и на занят – шиели и бродирали. Създали и самодеен състав. В училището често гостували писатели, поети и музиканти. Освен Валери Петров и Евтим Евтимов, концерт е имал там Васил Найденов – спомня си Девка Владимирова, която прекарва 29 години от своя живот като учител там.

„Трудно беше, вие знаете ли, че аз бях почти връстница на учениците. Ученичките бяха 1945 г. родени. Трудно беше много, свикнали на по-охолен живот, много бягства имаха, докато свикнат, докато се адаптират“, каза Девка.

Девка заживява в село Враня стена по любов и така до наши дни, макар днес в дома ѝ да си прави компания само със сянката си. Сам със спомените си е и Александър Попов. До него ни води кмета на селото, тъй като домът му се намира високо в планината.

Малкото останали къщи са разпръснати в 25 махали. Днес в село Враня стена живеят около 30 души. Дядо Сандо е на 89 години и е най-възрастният жител на селото, но паметта му е бистра.

В селото някога живеел и архимандрид Зиновий Поппетров. Спомня си как някога тичал по стръмните пътеки за училище. Обичал много музиката, затова и до днес гардеробът му е пълен със стари инструменти. В селото някога имало и кино, но на колела, на триколка.
С най-голяма любов разказва за безгрижните разходки в гората.

Винаги с усмивка, винаги ще те посрещне, ще те почерпи с нещо. Дядо Сандо прегръща с любов всеки нов ден и чака да отпразнува своя стогодишен рожден ден. В родния му дом в село Враня стена, високо в планина.

Гледайте
цели епизоди на