Той е Казуки Такахаши - полузащитник на елитния "Пирин" Благоевград. Името му звучи неочаквано за родните ширини, защото е роден през 1996 година в Чиба, Япония. 

"Населението на моя град е, колкото това на България. Известен с това, че там се прави най-добрият соев сос в света. Когато моите приятели в Япония ми дойдат на гости, винаги се шегуват "Този град мирише на соев сос", разказва с усмивка той.

Когато е на 5 Такахаши започва да тренира футбол и бейзбол. Очевидно е кой от двата спорта му е по на сърце. 

"Моят ден започваше в 4:45 сутринта. Майка ми ставаше в 3:30, за да им приготви закуска и обяд, защото не се прибирах цял ден. Тренировките започваха в 7:00, но трябваше да сме там в 6:30. Тренирах до 9:00, после отивах на училище. От 15:00 до 19:00 имахме втора тренировка. След това се прибирах и след 20:00 ч. започвах да уча за следващия ден. Беше лудост, но за Япония е нещо нормално. Когато бях в гимназията, играех за местния отбор. Наказваха ни за какво ли не. Например, ако закъснеехме с 1 минута или пък не се представяхме добре в училище на тестове и задачи, ни подстригваха нула номер. Имахме наказания и за загубен мач. След 90-е минути оставахме и тичахме километри. За всеки гол, който ни вкараха, километър отгоре. Друго нещо е, че бяхме задължени да участваме в маратон – 42 км.", разказва Такахаши.

"Когато получих тази възможност, исках да я грабна. Говорих с училището ми,  да продължа да уча онлайн, за да мога да замина. Бях малък. Разбира се, че беше трудно да взема това решение. Но смятам, че беше правилното за кариерата ми. Мислех, че ще е трудно за мен, защото там бях сам. Не знаех испански. Клубът ме прати да живея в испанско семейство. Те говореха само на испански, за да го науча и аз. Първоначално беше трудно, защото не можех да си говоря с тях, но след 6 месеца проговорих езика и беше приятно. Когато някой имаше рожден ден или празник, празнувахме заедно. Те идваха да гледат моите мачове, беше страхотно с тях", спомня си той. 

Гледайте
цели епизоди на