Защо има разлика в качеството на българските и гръцките услуги в туризма?

Румен Драганов: 17% е спадът в туризма за последните три месеца

Защо има разлика в качеството на българските и гръцките услуги в туризма?

Реклама

Замърсяването на Варненското езеро нанесе огромна имиджова щета на българския туризъм. Това заяви в „Тази неделя“ Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма и добави, че отговорните за тази екокатастрофа трябва да понесат наказателна отговорност. 

По думите му туристическият бранш очаква у нас да кацнат 16 хил. чартърни полета с чужденци до края на сезона. „При 75% заетост ние очакваме около 2,5 млн. чужденци да дойдат на родното Черноморие и почти още толкова, които ще дойдат с други превозни средства. Към момента се движим със 17% спад, което е от месеците март, април и май, но последните две седмици за обнадеждаващи по отношение на вътрешния пазар“, коментира експертът. 

Екоактивистът Мария Кавлакова заяви, че почивката в Гърция е личен избор и не бива да се обвинява никой, че е предпочел да отиде в южната ни съседка. Тя заяви, че има разлика както в обслужването, така и в отношението.

„Има една много интересна българска черта в туризма – меню за чужденци. Кому е нужно?!? Това е дискриминация. Поговорката „Ден година храни“ е много правилна за българския туризъм. Никой не е задължен да си дава парите за един бетон“, коментира още тя. 

Драганов опонира и заяви, че не трябва да се генерализира. По думите му 38% от чуждестранните туристи се завръщат у нас, а това говори, че са останали доволни от предлаганото качество и обслужване. „Туризмът работи в жестока конкурентна среда. Толкова евтино, колкото е в България – никъде другаде не е, просто трябва да знаете къде да отидете. Който влиза в лоши заведения, не са си научили урока“, добави той. 

Експертът в туризма е на мнение, че търговците, които предлагат некачествена услуга – ще бъдат унищожени от конкуренцията. Кавлакова заяви, че бетонът по морето е изключителен проблем, а обявяването на съоръжението на Алепу за подпорна стена – обидно. 

„Аз виждам, че това е хотел, по същия начин, когато вляза в заведение и искам да се нахраня. Аз не съм длъжна да знам дали качеството вътре е високо или не. То по презумпция трябва да е добро. Междувременно къмпингуването е изоставено у нас, държавата е мащеха за него. Те са разграбени и изоставени да се разрушат, за да могат после да бъдат продадени“, каза още екоактивистката. 

Драганов разкритикува правителството за реакцията му по казуса „Алепу“. „Такива обекти нанасят сериозна имиджова щета на българския туризъм и обезверяват хората. Благодарение на прокуратурата – този проект е спрян“, добави той.