“Traitors: Игра на предатели” е абсолютно явление, няма нищо общо с останалите риалитита

Реклама

Водещият на „Traitors: Игра на предатели“ – актьорът Владимир Карамазов, даде специално интервю за „24 часа“. Цялото интервю четете онлайн в страницата на изданието, а малка част от него вижте тук:

С какво вторият сезон на "Traitors: Игра на предатели", на което пак сте водещ, ще е по-различен, г-н Карамазов?

- На първо място заради локацията - снимахме в "Евксиноград". Между другото, референциите от лицензодателя на формата са много сериозни - на Запад се прави със страшно много пари, винаги се избират много красиви места за снимки, като замъци из Шотландия и така нататък. Ние разполагахме с целия дворец, което беше абсолютно невероятно. Другото, което според мен ще бъде много различно, са участниците. Тази година просто имаше такива, които неподозирано и за тях, и за нас, се справиха чудесно с ролите си. Затова си мисля, че ще бъде много интересно за зрителите.

- С какво този формат е толкова интересен? Преди дни дори принц Уилям разказа, че цялото му семейство гледа британската версия на шоуто?

- Този формат “Traitors: Игра на предатели” е абсолютно явление, няма нищо общо с останалите риалитита. Доближава се по-скоро до сериал, тъй като е от 12 епизода. Също така това, че хората наблюдават действието, знаейки кои са предателите, го прави изключително любопитно. Плюс това се канят много интересни участници. Форматът предразполага да се канят интелигентни хора, а те се съгласяват да участват, защото в предаването няма нищо пошло, динамично е, неочаквано и поднесено с вкус.. никакви клюки. Никой не се опитва да изкарва кирливите ризи на участващите, а напротив - занимаваме с  фокусът е единствено и само върху играта. Бях свидетел на абсолютната мания лудница по формата в Англия, в метрото всеки си беше отворил телефона и го гледаше през него. Ние Българският “Traitors”, слава богу, се доближава много до това ниво, защото а сюжетите в този формат са абсолютно непредвидими и екипът изобщо не може да ги контролира. Радвам се, че тази година много дейно участвах в избора на предателите и смятам, че всички се справиха много добре.

Форматът е кинематографичен и заснемането му прави нещата да изглеждат наистина като сериал. Миналата година хората негодуваха, че се излъчваше само един път седмично, сега телевизията се съобрази с желанието им и предаването ще върви два пъти седмично - в петък и събота от 6 ноември по бТВ.

- Интересно ли е да гледаш отстрани как хората лъжат и как мислят, че някой друг ги лъже?

- Да, защото, ако иска, всеки от нас би могъл да излъже много умело, особено когато е притиснат. На участниците в предаването всъщност не им се е налагало да лъжат така в реалния живот, но в тези извънредни обстоятелства, в които ги поставят, те или се справят много добре с ролята си, или много зле. Така че е интересно да гледаш отстрани, защото аз знам кой какъв е - праведен или предател, а те - не. Виждал съм ги как се издънват много сериозно от глупости, но и как много умело се измъкват и прехвърлят лъжата към друг.

Като го видиш това отстрани, започваш да се чудиш за своя живот - колко хора около теб са те лъгали и дали изобщо си го разбрал. Но тази игра не трябва да се разглежда като живота, защото това не е реалността - обстоятелствата са прекалено извънредни. Участниците са в пълна изолация, виждат и чуват само на терен в двореца, а извън това са със завързани очи, със запушени уши, намират се в пълна изолация. не знаят къде се намира хотелът им.

- Покрай предаването стана ли за вас по-лесно да разпознавате предателството или лъжата в реалния живот?

- Не. Това, което съм виждал отблизо, е, че лъжата може да бъде толкова добре поднесена, че в никакъв случай да не я хванеш. Най-лошото за мен е, ако лъжата е от много близки хора. Напоследък имам голям проблем с това. Когато ме излъже много близък човек, ми става толкова кофти, че го мисля дълго време и съм на крачка да прекратя взаимоотношенията си с него. Много по-лесно е просто да кажеш истината, каквато и да е, защото тя просто парира реакцията.

- А когато е оправдана?

- Лъжата винаги може да има някакво оправдание, но аз не я толерирам.

- Наблюдението над тези чужди истории в предаването напомня ли по някакъв начин на това, което направихте за изложбата си "На тяхно място" - да покажете историите на осъдените в "Белене"?

- Не, няма много общо, защото предаването е фикция - да влезеш с тези хора за 12 дни в дворец, се случва само веднъж. Докато в Белене историите са самата истина. Аз се заразих по тази истина и затова продължавам толкова целенасочено да се занимавам с нея с фотографията. В моята актьорска професия доста малко съм се сблъсквал с истински истории - там всичко е пресъздаване и колкото по-хубаво го направиш, толкова по-добре.

Сблъсъкът с истината ме провокира силно и станах изключително любопитен и жаден за истинските истории. Покрай хората в "Белене" чух разкази за огромни житейски апокалипсиси. Когато разбереш, че след такъв апокалипсис в човешките взаимоотношения някой въпреки всичко прощава, това е страшно респектиращо. Изведнъж си казваш: "Добре де, аз не мога да простя на някого за някаква елементарна глупост, като например за една лъжа, а те прощават за генерални неща, които акълът ти не побира!". Направих си равносметка за моя живот и си казах колко глупави неща съм направил от нищото, защото навън в свободата си ние сме малко разглезени, приемаме я за даденост, а тя е нещо много ценно.

- Кои ваши разбирания промени работата ви със затворниците?

- Всички клишета за свободата изведнъж придобиха плътност и стойност след затвора. Защото историите на хората вътре наистина учат. Направих за себе си много изводи и станах по-толерантен към хората.

Навън всички съдим затворниците, слагаме ги под общ знаменател като "лошите престъпници". Но когато прекараш време с тях и научиш историите им, нещата моментално придобиват друго измерение, стават толкова сложни, че не можеш да кажеш кой е крив и кой е прав, кое е лошо и кое е добро. Винаги е имало някакъв голям проблем в живота им, който те дори не са могли да контролират, не са могли да управляват. Случило им се е нещо, което е било извън тях, и затова сега са там. 

А когато аз с моето любопитство се разровя там, където стартират всъщност престъпленията, вече нещата стават още по-сложни.

Последни

Реклама

Зареди още
Виж всички предложения от брошурата тук