Регион Източни Родопи

Регонът на Източните Родопи, за разлика от западната и централната част на планината, има предимно нископланински и хълмист релеф. Климатът е по-мек от този в другите части на Родопите, не само заради по-ниската надморска височина, но и заради речните долини, които предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг. Голямото климатично и почвено разнообразие са предпоставките за огромното растително разнообразие. Тук растат над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и някои силно застрашени от изчезване видове. Регионът е изключително богат и на животински видове – над четири хиляди - характерни както за континентална Европа, така и за Средиземноморието. Това е един от най-богатите в орнитологично отношение регион в Европа. Установени са 278 вида птици. Тук се намират най-големите колонии белоглави лешояди и египетски лешояди на Балканите.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук има и много вулканични, които са образували причудливи скални форми – най-известни са природните феномени Каменната сватба и Скалните гъби.

Източните Родопи са известни като люлка на мегалитната култура – защото районът е с най-голяма концентрация на мегалитни паметници от тракийската цивилизация - наричат го „Земята на скалните хора“. Открити са следи от тракийски племена, римляни, византийци, кръстоносци, турци и разбира се, българи.

Каменния град Перперикон, който вече наричат Великият Перперикон е град връстник на Троя. Разпрострял се на огромна площ, все още загадъчен и ненапълно проучен, Перперикон е откритие от световно значение. Но той е само част от множеството паметници, вдълбани в скалите по поречието на Арда. Други са светилището на Орфей при село Татул, уникалната скална пещера Утроба, Кромлехът до Маджарово, множеството долмени и култови места.

В Източните Родопи се намират едни от най-добре запазените средновековни крепости в България – Лютица край Ивайловград, Устра край Джебел и Монек край Кърджали. Църквата „Свети Йоан Продром“ в град Кърджали, заедно с обграждащата я крепост, пък е била център на една от най-големите архиепископии от времето на Византийската империя.

Интересни села в рагиона са Бориково - известно не само с Бориковската пещера, но и с факта, че в селото все още се пази традицията да се прави сирене в мях по рецепта от петстотин години.

Друго много интересно село е Могилица - разположено на двата бряга на Арда. Южно от селото се намира защитената местност "Падала", която е с богато биоразнообразие. Но Могилино е известно най-вече с Агушевият конак – най-големият феодален конак на Балканите - архитектурен вариант на западноевропейските феодални замъци, единствен по рода си в тази част на Европа.

Село Дядовци е било едно от най-големите села в региона през миналия век, но за съжаление сега е безлюдно. Известно е с това, че до него се намира митичният Дяволски мост, изграден над река Арда в началото на 16-и век по заповед на султан Селим I, като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.

Местните ястия като боб, клин, пататник, пареник, марудник присъстват навсякъде. По стара традиция, гостите биват гощавани с кешкек – ястие, което обикновено се приготвя с пилешко месо, но в Могилица го приготвят от няколко вида месо и булгур. Други по-специфични ястия за региона на Източните родопи са телешко в тиква, питка от лимец, шаран с ориз и орехи...