Регион Ловеч

Долината на река Осъм е обитавана от праисторически времена. Първите заселници са били в Деветашката пещера и неолитните селища в района. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV–III в. пр. Хр. тук живеят траките. За това свидетелстват тракийските погребения около селата Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част на Ловеч.

След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта мястото е отбелязано като пътна станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно тук се изгражда римска попътна станция, наречена Президиум. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус–Сторгозия–Тримонциум и Сердика–Одесос.

На хълма „Хисар“ са открити останки от късноантична църква. Намерените материали на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.

Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век градът се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.

Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „Хисаря“. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. Подписаният мирен договор отбелязва признаването на Втората българска държава. Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Завладяването на града от османските турци променя съществено етническия състав на населението, който е смесен от българи и турци. Руско-турските войни от XIX век, няколкото чумни епидемии и преселванията във Влашко често променят броя на населението. Според преброяване извършено от Временното руско управление след Освобождението, то намалява от 15 000 на 4500 души в резултат от чувствителни човешки жертви и изселване на турското население.

Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и много дуги. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии. В началото на 18-ти век, заради богатството си, градът е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч).

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869 – 1872 г.

Района на Ловеч е един от най-красивите в България, изпълнен с множество спиращи дъха природни забелжителности. Крушонските водопади, Карлуковският карстов комплекс, резерватът Северен Джандем са само част от незабравимите природни красоти тук.

Някои интересни селища в региона.

Селото с екзотичното име Торос. Казват, че името на селото произлиза от думата тор. Но някои езиковеди имат друго обяснение. По византийско време, привлечени от климата и природните красоти, по тези места се заселват армено-павликяни. Затова се смята, че името може да е арменски вариант на гръцкото Теодорос, което означава „Божи дар“.

За божия дар Торос се знае малко. Селището е основано от траките, по-късно обитавано и от римляните, но специално името „Торос“ се появява за първи път в турски документи от 15-ти век.

Почвата и климатичните условия тук са подходящи за зеленчуко-производство и овошки.

Село Гложене – разположено по десния бряг на река Вит в подножието на връх Камен Лисец. Гъстите гори, обширните пасища и плодородната земя са привлекли хората да се заселят тук още от ранния палеолит. Селото е с много богата история – от древността, през траките и римляните, османското владичество и Възраждането. Днес Гложене е китно балканско селце, което още пази дългогодишната си история и традиции.

От всички традиционни ястия и питиета, които се приготвят в Гложене, най-характерна е гложенската мора. Това е рибена супа, различна от Тетевенската саламура.

Забележителности в региона са Табашката пещера, средновековната крепост Хисар, покритият мост в Ловеч, архитектурно-историческият резерват „Вароша“, Деветашката пещера, Беклемето, Виа Траяна и Троянският проход. Пещерата Проходна край Карлуково, Старо Стефаново, Зелениковския манастир и много други.