Регион Река Арда

Регионът по поречието на река Арда е един от най-красивите в България. Арда е най-голямата и живописна река в Родопите с дължина 272 километра. Поречието на Арда и притоците ѝ са били предпочитана територия за създаване на селища още от дълбока древност. Почти на всяко възвишение по меандрите на реката е имало изградени крепости и наблюдателни кули. Такива са крепостите Кривус, Патмос, Кошница, Голобрад, Вишеград, Монек и други. За преминаването на античните пътища към Беломорието на реката са били изграждани каменни мостове, някой от които са внушителни по своите размери и впечатляващи с оригиналната си архитектура. Такъв е известният Дяволският мост, който е изцяло съхранен. Още на няколко места в региона има останали отделни части от мостове - най-известни са тези край селата Сухово и Боровица. Други мостове са останали под водите на язовирите. А в горното течение на Арда, при село Надарци, е открит древен надпис на тракийското племе беси.

Наблизо е родопският връх Ком. В древността върхът е смятан за свещен. На него е открито древно светилище на траките. Намерена е керамика от различни епохи и дори една келтска монета. Археолози и иманяри търсят заровено в района на върха антично съкровище от Древна Гърция – така казват преданията. Други разказват за скрито имане на разбойници, трети – за гърне с хайдушки пендари. Някой археолози предполагат, че тук е мястото на светилището на Дионис, а хората от селата наоколо разказват за подземна църква, която е била използвана за скривалище от българите по време на помохамеданчването.

На двата бряга в горното течение на Арда се намира известното село Смилян - едно от най-старите селища в Родопите. Създадено е от славянските племена смолени, от където идва и името му. Но славяните не са познавали известния сорт боб. Отглеждането и култивирането на смилянския боб е започнало преди около 250 години.

Златоград е вторият по големина град в региона - селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите „Успение Богородично“, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийно училище, поставило началото на просветното дело в Родопите. Специфичен облик на града придава етнографският ареален комплекс - архитектурният резерват „старият град“. По времето на османското владичество са наричали Златоград „градът на кафето“. Защото от пристанищата Порто Лагос, Маронея и Абдера, в Златоград са пристигали кервани камили, натоварени с арабски сортове кафе. От тук се е разпределяло кафето за цяла България.

Легендите разказват, че преди две столетия В Златоград е роден митичният Делю Войвода. Народът е изпял десетки песни за подвизите му и за любовта му към красивата Гюлсюме. А песента за легендарния Делю Хайдутин, която беше изпратена в космоса заедно с неповторимия глас на Валя Балканска, продължават да разказват на вселената за Златоград, Родопите и България.