Регион Средни Родопи

Географският регион „Средни Родопи” е най-високата част от Родопите, с надморска височина варираща между 300 и 2200 м. Тук природата е формирала богато разнообразие от уникални скални видове и образования, много каньони, ждрела, пещери и върхове с прекрасни гледки. Средните Родопи са съхранили забележително биоразнообразие. Шейсет растителни вида са определени като световно значими. Регионът е един от малкото в Европа, обитаван в естествени условия от кафява мечка, дива коза и вълк.

Най-известните природни образования са Чудните мостове, Слонът, Триградското и Буйновското ждрела, Орфеевите скали, скалните групи Кичика, пещерите Дяволско гърло, Ягодинската, Харамийска, Ухловица.

Културното наследство в Средните Родопи е огромно. Намерени са стотици находки на керамични съдове, оръдия на труда, оръжия, овъглено жито, керамични пещи, ръчни каменни мелници. Проучванията сочат, че районът е бил заселен още през късната каменномедна епоха V-ІV хилядолетие преди Христа. В района са се запазили забележителни крепостни съоръжения, ранновизантийски базилики, антични главни и второстепенни пътни артерии, които са свързвали Константинопол с Европа. В региона са открити десетки култови места и светилища от времето на траките. Някои от тях са обявени за паметници на културата с национално значение. Един от най-известните обекти в Средните Родопи е Тракийското светилище Белинташ, създадено в чест на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. Друг известен обект е пещерата, носеща зловещото име "Дяволското гърло", разположена на километър и половина от село Триград. Интересното е, че каквото влезе в пещерата по водите на преминаващата вътре река, не излиза от другата страна на, от което най-вероятно произлиза името на пещерата - Дяволското гърло. Може би най-известната сред крепостите в региона е Асеновата крепост. Построена преди ХІ век, а по времето на цар Иван Асен ІІ е обновена. Асеновата крепост - един от най-интересните архитектурни и археологически средновековни паметници на културата у нас.

Когато говорим за Средните Родопи, не можем да не споменем село Гела, известно като „енергийният център на Родопите“. Селото датира от повече от 3300 години. Някои от намерените находки в района, дават основание да се предполага, че тук е родното място на митичния тракийски певец Орфей, който омайвал с песните си хора, птици и животни. Има предположения, че патриарх Евтимий е бил погребан на тайно място в местния манастир, който е бил сринат от османците. В началото на 20-ти век местни хора строят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан човек, носещ отличителните знаци на патриарсите. Предположението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела.

Близо до Гела е село Осиково, което също съществува от времето на тракийските царства. Тук е открита тракийска керамика и тракийски каменни мелници от преди две хиляди години. Над селото има останки и от византийска църква с форма на базилика. Днес Осиково е известно като „селото на шарените чорапи и ягодите“. Защото жените тук плетат красиви чорапи с уникални шарки и фигури, а производството на ягоди и малини са традиционен поминък.

Епохата на Възраждането също е оставила своя отпечатък в региона. Най-популярни са архитектурните комплекси Чешитска махала в Смолян, Старият град Златоград и село Широка лъка, в което има четири сгради обявени за паметници на културата с национално значение. На 14 км от Смолян се намира най-известният български планински курорт Пампорово. А на 80 километра западно от Смолян е язовир Доспат, разположен на 1200 метра надморска височина, който със своите 22 000 дка водна площ е вторият по обем в България.

Традиционни ястия в региона, освен пататника, родопския качамак и трахна, са Овчарски гювеч с овнешко месо, булгур с пиле, тулп, люта каша, житка каша.