Регион Тетевенски балкан

Има много доказателства, че тетевенският регион е бил населен още от най-древни времена. Керамиката намерена на връх Трескавец е датирана от преди 3200 години. Едни от първите обитатели на местността са траките от племето серди.

За пръв път името „Тетевен“ се споменава в писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи. През 16-ти и 17-ти век Тетевен е в разцвета – населението нараства, а занаятите и търговията процъфтяват. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ - Златният Тетевен.

През 1801 г. Тетевен е почти напълно опустошен и изпепелен от кърджалии. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50-60-те години на 19-ти век е отвоно става един от занаятчийските центрове на България.

По време на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски при „Кървавото кладенче“, известно като лобното място на един от главните апостоли.

Най-известната забележителност в района на Тетевен е Гложенският манастир. Един от най-интересните старопланински манастири, изграден през 13-ти век от киевския княз Георгий Глож, дошъл в България, гонен от татарите.

В манастира е съхранено скривалище на Васил Левски, както и музей на Васил Друмев, който има огромен принос за развитието на българската патриаршия.

Община Тетевен включва 13 населени места. Едно от най известните села е Рибарица, разположено на бреговете на река Бели Вит и нейните притоци.

Не случайно Рибарица носи това име. В Бели Вит и нейните притоци може да бъде уловена балканска пастърва, мряна, пласкач, кленче, скобар и други сладководни риби. Тук рибните ястия присъстват редовно на масата.

Друг интересен обект в Тетевенския регион е природният резерват Царичина - третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан“ с обща площ 3418 хектара. Името на резервата идва от наименованието на цветето омайниче, което е популярно в този район. На територията на резервата се намира единственото находище на бяла мура в средна Стара планина. От 600-те вида растения, които се срещат в Царичина, 23 присъстват в Червената книга на България.

Най-известните характерни ястия за региона са пълнена пастърва с орехи и лук и рибената чорба, наречена тетевенска саламура, която се приготвя от различни видове дребна речна риба речни раци, характерни само и единствено за тетевеенския край.