Регион Южни Родопи

Южните Родопи са регион, изключително богат на биологично разнообразие - над хиляда и триста вида растения, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници. Природните условия в региона благоприатстват за богато селско стопанство – лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, маслодайни култури, черничеви насаждения, животновъдство. Освен традиционните за България зеленчукови култури, тук има условия за отглеждане на аспержи, смокини, орехи, череши и маслинови насаждения. Разпроснтранен поминък в региона също е билкарството. В района около Ивайловград могат да се намерят абсолютно всички видове билки, които са описани в енциклопедиите на България!

Южните Родопи имат не само природни богатства, но и много богата история. Десетки езически светилища, гробни съоражения, могили и останки от крепости свидетестват, че тук е имало уседнал живот още от праисторическата епоха - от процъфтяващата култура на траките и на техните завоеватели римляните, през Среднвовековна Византия, Османската империя и Възраждането.

Долменът край село Плевун е тракийско мегалитно сакрално съоражение, построено пети-първи век преди новата ера. Някои го сравняват по значимост със световно известния мегалитен комплекс „Стоунхендж“ в Англия.

След траките, в началото на I век след Христа, пълновластни господари на тези земи стават римляните. Пример за тяхната култура е намиращата в близост до града вила „Армира“, открита случайно при строеж на язовир през 1964 година. Тя е внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв. метра.

Друг забележителен паметник от тази епоха е „Голямата могила“ край село Свирачи. Тя е издигната като могила-мавзолей за един от първите владетели на вила „Армира“, а после е била използвана като гробница за негова наследница. Освен това, Свирачи е известно като селото на малоазийските българи, защото тук живеят потомци на българи, преселили се от Мала Азия по времето на Балканската война.

Друго интересно село е Мандрица - албанското село на края на България. Със самобитна архитектура и необичаен произход на населението. През 17 век тук се заселват семейства от албанския град Корча. Освен производството на млечни продукти, силно развито е било бубарството. Масово са отглеждали копринени буби.

Село Плевун е едно от най-старите села в България. Тук още се спазва традицията за производство на сусамов тахан, по начина, по който се е произвеждал преди много години - от специален сорт сусам, за който почвата тук е особено подходяща. Сусамовият тахан е супер храна, ползите от която са неизброимо много.

Съвсем близо до границата с Гърция е село Хухла, около което са открити останки от златни мини от меднокаменната епоха. А за „Калето“ край Хухла историците твърдят, че е средновековният замък „Родостица”, за който се знае, че в него е отсядал Цар Калоян при битките си с латините край Одрин.

На хълма Свети Илия до селото е имало клокочещ извор, около който е изградено древно тракийско светилище, датиращо от 12 век преди Христа. Хора от цял свят са идвали да се лекуват на светилището, защото изворът имал необичайна лечебна сила.

Но най-чудното откритие е огромният подземен град от тунели под селото. Предполага се, че съществува от времето, когато основен поминък е било въглищарството и рудодобива. Подземният град все още не е изследван, а според местните хора той крие много тайни.

По отношение на кухнята в региона – тук се използват много подправки, които се берат в околностите – риган, джоджен, мащерка и много други. Ловът и риболовът са широко разпространени и затова се готви много дивеч – глигани, пъдпъдъци, и сладководна риба, основно сом, шаран, бяла риба, мряна, кефал, алай. Традиционните чевермета, някои майстори готвачи в региона гарнират с мед и студена бира.