Възходът на немския футбол не е от вчера

Начинът, по който немските Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд) се разправиха с грандовете Барселона и Реал (Мадрид) предизвика вълна от радост сред феновете на немските отбори, както и сред тези, които не харесват хегемонията на Барселона или корпоративния подход на Реал към футбола. Възникнаха и въпроси по отношение на това кога германският футбол успя да дръпне толкова много и защо това е убегнало на толкова хора.

Традиционно силни европейски бойци

Отличното представяне на Байерн в Шампионската лига не е от вчера. Отборът винаги е бил огромен фактор в Европа, ставайки първенец на Стария континент през 1974,1975,1976 и 2001г. В последните 13 години баварците са играли на два финала през 2010г. и 2012г. , имат един полуфинал през 2000г. и 4 четвъртфинала през 2002, 2005, 2007 и 2009г. Междувременно те играха и полуфинал за купата на УЕФА през 2008г. Борусия (Дортмунд) пък спечелиха същата купа през 2002г, а през същата година Байер (Леверкузен) играха финал за Шампионската лига. През годините Вердер, Хамбургер и Шалке 04 също имаха силните си моменти. Всичко това значи, че на клубно ниво германците през цялото време са били в голямата игра, макар и представени предимно от Байерн. Любопитен факт е, че Байер (Леверкузен) е отборът, играл финал за Шампионската лига, без никога да е печелил своето първенство.

Местни таланти

Подходът в Германия е такъв, че нещата да работят. Големите отбори в местното първенство имат сериозни спонсори, които им осигуряват възможност да поддържат отлична база и да купуват добри играчи. Интересното е, че големите отбори от Германия като цяло не залагат на привличането на мега-звезди от ранга на Кристиано Роналдо или Радамел Фалкао. Байерн вече подписаха с Хосеп Гуардиола за треньор, като при „баварците” Пеп ще получава по-висока заплата от Лео Меси, така че очевидно въпросът не е в липсата на пари, а в дългосрочните стратегии на клубовете.

Като цяло немските отбори са по-активни в привличането на играчи от вътрешното първенство и в развитието на детско-юношеските школи, затова при тях рядко има гръмки трансфери. Стратегията във футбола изглежда изградена около национален компромис - подкрепата на футбола още от аматьорските школи и системното развитие на футболисти и откриването на таланти.

Байерн открай време обират някои от най-добрите играчи от германското първенство като Мануел Нойер от Шалке 04 и Марио Гомес от Щутгарт. В Борусия пък бяха привлечени играчи като Марко Ройс от Борусия (Мьонхенгладбах) и Джулиан Шибър от Щутгарт. Играчи от чужбина идват или след откритие на скаутите (какъвто беше случаят с Роберт Левандовски от Лех (Познан), или в по-редки случаи пристигат доказани имена като Франк Рибери и Ариен Робен в Байерн, или Раул в Шалке 04. Поредният пример за динамичния вътрешен трансферен пазар е преминаването на Гьоце от Борусия в Байерн, като ефектът от тази политика води до това, че талантите просто остават в първенството и сменят един немски отбор с друг, което запазва нивото на немския футбол като цяло.

Силни местни треньори

Всеки треньор трябва да има време да се докаже на позицията си. По начало в големите клубове в Европа ръководствата на отборите не са много търпеливи към наставниците, защото изискват от тях бързи успехи. Рядкост са случаите на сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед или Арсен Венгер в Арсенал. В повечето случаи треньорите на отборите не са и местни специалисти. Това обаче не важи за немските отбори, които тази година са на финала за Шампионската лига. Наставникът на Байерн Юп Хайнекс е истинска легенда във футбола и вече има една Шампионска лига с отбора на Реал (Мадрид) през сезона 1997/1998г. Треньорът на Борусия пък е новото чудо на немския футбол Юрген Клоп, който буквално преобрази „жълто-черните” и демонстрира страхотен потенциал. Нито един от двамата не е имал постиженията на Моуриньо или Фъргюсън, но и двамата познават отлично своите отбори и конкурентите си в първенството. В последните 10 години тенденцията на немските отбори да залагат на местни мениджъри не се е променила и това дава резултати.

Байерн, но и останалите

Каквото и да се говори за голямата конкуренция в германското първенство, статистиката доказва, че Байерн все пак доминира в последното десетилетие. От сезон 2000/2001 насам Байерн имат 6 титли, Борусия има 3, а Волфсбург, Вердер и Щутгарт са взели по една. Въпреки превъзходството на баварския колос, в немското първенство в последната декада не се е случвало смазващо превъзходство като това на Лион във Франция, които 7 пъти подред бяха шампион на страната, нито има толкова отчетлива доминация на два отбора, както е в Испания. В Англия нещата също са ясни, защото там Манчестър Юнайтед имат 7 титли, Челси са втори с 3 и по една имат Манчестър Сити и Арсенал. Така че може да се каже, че немското първенство е сравнително оспорвано или поне колкото италианската Серия А, където в последните повече от десет години Интер има 5 титли, Ювентус 3, Милан 2 и Рома – 1. В тази атмосфера отбори като Байер, Шалке и дори Хановер 96 могат да покажат класа в Германия и в евро-турнирите, въпреки липсата на конкретни успехи.

Силен национален отбор

Един от най-подценяваните фактори за успеха на немският клубен футбол е националният отбор. Под ръководството на Йоги Льов младите немски футболисти като Тони Кроос, Жером Боатенг, Томас Мюлер, Марио Гьоце се научиха да побеждават силни съперници и да преследват големи цели, което се отрази на представянето и на самочувствието им в техните клубове. Други немски национали като Йозил и Кедира пък пробиха в чужбина, заради представянето си с фланелката на Германия. Взаимовръзката между представянето на националния отбор и клубните отбори особено силно си личи в страни като Англия, където местните клубове трудно излъчват качествени футболисти за националната селекция и затова в „трите лъва” са се подвизавали и продължават да се подвизават футболисти като Дарън Бент, Джърмейн Дефоу и Стюърт Даунинг.