Христо Хаджитанев е сред имената, които нямат нужда от представяне на продуцентския и телевизионен пазар. Близо 20 години той е автор и част от екипите на някои от най-популярните и успешни предавания в България, като е работил в повече от 60 продукции и медийни проекти в различни жанрове. Опитът му като сценарист, редактор, творчески продуцент и външен консултант за програмно съдържание, е впечатляващ и е сред хората, чийто професионален път е изцяло свързан с телевизията и видео продукцията. От края на 2020-та година е програмен директор на bTV Media Group и отговаря за цялостната програмна стратегия на компанията.

bTV отбеляза 22 години наскоро. Как се промени ролята на телевизията в ежедневието на българите през това време?

През последния четвърт век ние сме активна част от една епохална промяна, която отваря широко вратите на бъдещето – такова, каквото си го представяме, с всичките му възможности, хоризонти, иновации и достижения, но и с неговите конфликти, страхове, несигурност и екзистенциални въпроси. Всеки, който още има някакъв детски спомен, дори много избледнял, от годините преди 1990, може да проследи в собственото си ежедневие етапите от тази трансформация на телевизията в частност, но и на медиите изобщо. Телевизията има статут на единствената, авторитетна и непогрешима масова електронна медия във времената на държавния монопол, когато чакахме програмата да започне на фона на пищящия звук на тестовия сигнал, за да гледаме двете детски сериалчета, които ни се струваха най-хубавите, просто защото нямаше с какво да ги сравним. Същото се отнасяше за информацията. Този статут на телевизията се променя през 90-е, когато в неспокойните, полуанархични времена се нарояват и първите частни канали, базирани на нискобюджетни студийни предавания и сериали, дублирани с един единствен глас. Но когато всички останали копчета на дистанционното започват да се пълнят със звук и картина, у българина се запалва апетитът на търсенето и телевизията започва на изглежда като пазар, макар и не добре регулиран, на който се появяват и нови знакови канали, лица и предавания. Появата на bTV през 2000 година съвпада и е в голяма степен причината за формирането на свободния регулиран телевизионен пазар, движещите го и до днес норми, професионална култура и бизнес отношения. От момента, в който у нас навлиза водеща телевизионна компания, собственост на световна медийна корпорация, нашият пазар става част от глобалната бизнес мрежа, прилагайки нейните принципи и модели. Минаваме в епохата на форматите, на професионален жаргон „ставаме glocal”, комбинация от глобално и локално, тоест хем всички по света гледаме едни и същи предавания, хем адаптираме всяко глобално предаване и имаме собствена версия за него. Този универсален характер на форматите, базиран на общовалидни и схематизирани модели за привличане и задържане на вниманието, обяснява тяхното установено и устойчиво присъствие в програмата днес.

По същото време интернет навлиза в ежедневието, а телефонът от все по-малкия и кокетен апарат за разговори и съобщения, динамизирал света в края на 90-е, става смарт устройство с все по-голям и мултифункционален екран, което стихийно засмуква в себе си всички традиционни и нови медии. До степен, че днес те са хибридизирани, а ние непрекъснато сме свързани с тях и ги използваме едновременно на два, а понякога и на три, екрана без дори да ги отличаваме толкова ясно едни от други. Хубавото на телевизията е, че тя се откроява ясно, защото умело използва своя специален статут на авторитетен източник на информация и създател на аудиовизуалното съдържание, запазвайки идентичността си чрез линейната програма и богатата си история. Все пак в днешната мултискрийн консумация едното устройство е смартфонът, но другото е телевизорът. Може да е без значение за нас като потребители дали гледаме стрийм на смартфона или ползваме апликация през телевизора, но това, че двете устройства съжителстват ръка за ръка, говори ясно за привилегированото положение, което телевизията продължава да има сред останалите медии, погълнати почти изцяло от интернет.

Какво влияние оказаха пандемията и политическите кризи на зрителското търсене?

Пандемията подсили много използването на социалните мрежи. Повиши се търсенето и обмена на информация, което увеличи и разпространението на дезинформация. Вместо да се превърне в тест за напредъка на човечеството, пандемията извади на показ разделения, страхове и недоверие в институции, авторитети и установени източници на информация. Журналистите бяха принудени бързо и безпогрешно да отсяват фактите в морето от фалшиви новини, като същевременно търсят всички гледни точки. Към това изпитание за техния професионализъм се добави и увеличеното времетраене на актуалните предавания, новините и многото извънредни емисии, предизвикани от политическите сътресения и безпрецедентния брой парламентарни избори у нас. Ако се замислите, днес получаваме новините през целия ден на смартфона си. Когато седнем да гледаме новините по телевизията, вече знаем към каква информация да бъдем взискателни, внимателни и критични. Добре е да отбележим, че през този бурен период нюзрумът на bTV се разпознава като такъв с най-високо доверие [1],  централната емисия в 19:00 часа привлича средно 36% от зрителите [2], a журналистите ни получават високи отличия за труда си. Пример от последните дни е голямото постижение на нашия репортер Димитър Тасев, който бе отличен за разследваща журналистика от Световната асоциация за спортна журналистика (AIPS).

Как опазвате баланса в съдържанието между новини и публицистика от една страна и риалити формати и оригинални предавания от друга?

Балансът е заложен в структурата на програмата, като информационните емисии се явяват нейния гръбнак. В една по-абсурдна, но по-ясна аналогия, ако си представим телевизионната програма като човешкото тяло, гръбнакът са новините и публицистичните предавания, развлекателните предавания са органите, а за външния вид се грижат маркетинга, промоцията и бранда. Разбира се, телевизията отразява духа на времето, затова и в моменти на криза, новините и публицистиката взимат превес над развлекателното съдържание, но балансът, както и в живота, винаги се възстановява. Телевизията има уникалната роля да бъде предпочитан източник на информация, като същевременно предлага развлечение и бягство от реалността, която същата тази информация създава. Конструирани на границата между реалност и фикция, с истински герои в екстремизирана среда, риалити форматите продължават да се радват на висок интерес, защото са своеобразна витрина на обществото и моментна снимка на неговото състояние, но и защото често съдържат елемент на провокация, поставящ на фокус конкретни теми от реалността ни. Затова и „Ергенът“ се превърна във феномена на изминалия сезон, със среден брой зрители почти 750 хиляди [3]. Игрите за знания също задоволяват своеобразния глад за информация, който времената събуждат, и триумфалното завръщане на първия български световен формат - „Стани богат“ е доказателство за това [4]. Същевременно българските сериали заемат все по-важно място в програмата, а зрителите ни стават все по-взискателни към продукциите, тъй като ги сравнят с предложенията на световните дигитални платформи. Затова лансирахме три нови успешни заглавия („Мен не ме мислете“, „Съни бийч 2“, “Татковци“), като междувременно работим по още няколко проекта.

Дигиталното съдържание и стрийминг платформите са сериозен конкурент на традиционната телевизия сред по-младата аудитория. Какви са вашите планове в тази посока?

Kонсумацията на съдържание се случва на много екрани. Връзката между телевизията и по-младата аудитория се осъществява чрез смартфона, където телевизията не може да разчита толкова на онзи специален статут, който има сред по-възрастните поколения, и се конкурира на едно ниво с всички останалите медии, апликации и платформи. Ключовото ни предимство е, че създаваме локално аудио-визуално съдържание в голям обем и в различни жанрове и лесно можем да го форматираме, промотираме и предлагаме на различни по възраст, населено място и интереси потребителски групи. Можем да присъстваме масирано в дигиталната среда и го правим ежедневно. Локалното съдържание е онова, което ни отличава от световните стрийминг платформи, затова неминуемо инвестираме усилия и ресурси в него. Не само по отношение на сериалите, които са най-силното оръжие в тази битка, но и по отношение на ексклузивното дигитално съдържание, което вълнува, развлича и провокира по-младите потребители. През изминалата година разширихме проектите си в това направление – освен шоуто за света на видеоигрите „Геймър“, стартирахме подкаст поредица с най-ярките имена на българския спорт, документален дигитален сериал с братя Пулеви и мултиплатформен проект, посветен на “Жените на България“. Собственият ни арсенал от телевизионни канали, радио станции и дигитална екосистема също ни поставя в по-изгодна позиция пред стрийминг платформите. За разлика от тях ние развиваме, разказваме и промотираме всяка форма на съдържание много по-всеобхватно, разнообразно и приоритетно сред местната аудитория, без да ни се налага да инвестираме допълнително в това. Така, че очаквайте много оригинални продукции в различни жанрове, както и все повече събития и проекти, които ще се развиват в изцяло дигитална среда.       

Каква е визията ви за развитието за програмата на bTV в следващите сезони?

Ясно е, че сме в началото на процеса, в който преосмисляме разбиранията си за линейната телевизионна програма. Семейното гледане изглежда все повече като модел в криза. Безпрепятственият достъп до информация и разнородно съдържание разфокусира целите и умножава нуждите, а технологичните възможности за връщане, записване, паузиране и превъртане разклащат из основи самата идея на телевизионната програма, планирана по часови зони. Като добавим към това и гледането на втори екран, предизвикателствата не са никак малко. Същевременно, линейната програма със своята предвидимост и подреденост създава усещането за сигурност в един все по-объркан свят и много потребители се връщат към нея. Замислете се – в много научни фантастики виждаме, че дори и в далечното бъдеще още има екрани с канали, излъчващи постоянна програма. Поради всички тези предизвикателства обновлението на програмата се случва постепенно, предвид необходимостта да предлагаме ново съдържание, като затвърждаваме лидерската си позиция на най-гледан национален политематичен канал сред широката аудитория. Ще продължим да развиваме успешните си риалити и развлекателни формати, както и предложенията в полето на българските сериали.

Паралелно с оригиналната продукция и ексклузивното дигитално съдържание, планираме да създадем собствени предавания за някои от тематичните ни канали, за да подсилим техния профил и връзката им с аудиторията. В летния сезон запазваме без прекъсване в програмата регулярните актуални предавания и се стремим да разнообразим предложенията в прайм тайм. Всичко това ще ни даде възможност да създадем и развием нови формати и лица, които да обогатят портфолиото и да подсилят влиянието на бранда bTV. Част от тази визия е и засиленото сътрудничество с българските кино продуценти, което за сравнително кратко време утвърди bTV Studios като лоялен и предпочитан партньор на индустрията и най-качествените и успешни български филми започват да се превръщат в съществена част от телевизионната програма.

Цялото интервю можете да прочетете и на страниците на сп. Biograph.

[1] Национално представително проучване на Ноема, за аудиторията 18-54, проведено сред 1031 човека, през май 2021 год.

[2] Аудитория 4+, период 14 февруари-24 май 2022г.

[3] Аудитория 4+, период 14 февруари-24 май 2022г.

[4] Среден брой зрители 767 320, аудитория 4+, период 14 февруари-24 май 2022г.