Как се чувствате в новото предизвикателство?

Тотално различно е от актьорството. Не е като да работиш по сценарий един месец, да изграждаш образ. Трябва да намеря къде е балансът. Кога съм аз. Не искам да се правя на нещо, което не съм. Докато запозная зрителя със себе си малко по малко и разчупя тези окови, ще отнеме време. Екипът е страхотен, колегите ме предразполагат. Така че се надявам всичко да е наред и да ставам все по-добър.

Притеснявахте ли се от сравнението със Сашо Кадиев?

Давам си сметка за това. Отговорността е голяма. На мен самия ми е странно да не гледам Сашо, а да съм на мястото на Сашо. Ние сме много различни като натюрел. Аз съм по-прибран, дори и в живота. Повече наблюдавам, отколкото участвам. Сега трябва да изкарам друго от себе си.

Опитвам се да намеря собствения си стил и трябва да се уча да го правя пред зрителите. С всичките грешки, които допускам. Надявам се с времето да стават все по-малко.

Лесно ли се напаснахте с Деси?

О, да! Изключителна е Деси, много може да се научи от нея. Мисля, че в общуването ни в сериозните теми извън ефир се намерихме. Опитваме се и в ефир да пренесем енергията от тези разговори. Да се получи симбиоза между нас, всичко да тече гладко.

Харесва ли ви?

Да, определено. Харесва ми най-вече срещата с толкова различни хора, характери, съдби. Това го правя в живота, сега го правя в "Преди обед". Ценни са и контактите, които се създават. Днес ни беше на гости Деси Тенекеджиева с Гари Стреч. Обясняваха как преди 20 години се запознали случайно, а сега говорят за бъдещите си съвместни проекти. Не се знае как съдбата ще завърти колелото и с кой от гостите днес утре ще направим нещо заедно.

Сигурно има и уроци, доста мъдри хора идват в предаването?

Винаги има какво да се научи от всеки човек, дори да не е толкова мъдър. Много харесвам Шопенхауер, който казва, че един индивид дори да ти преобръща червата, не му се ядосвай, огледай го като ценен минерал, винаги има какво да научиш от него.

Актьорството помага ли за телевизията?

Помага може би за разговорите с хората. Но за момента повече ми пречи. Защото чрез актьорството аз мога да се скрия - зад чужди думи, зад образ. Докато тук трябва да се разголя и да съм максимално честен в изказа, в мислите, в своите действия. Ти си тук сега и в момента. Трябва да си отворен към всичко, което се случва. Към зрителя не е честно да изиграеш отношението си към някой гост.

Затова се старая да се успокоя в тази нова за мен среда. Когато това стане, нещата ще вървят по-гладко. Говоря по-критично към себе си, но се опитвам да анализирам месеца си като водещ на "Преди обед". Актьорите все анализираме. Така сме научени.

Театър или кино, къде се чувствате най-добре?

От двата избора съм в третия в момента. В телевизията се чувствам най-некомфортно, затова приех работата. Ще ми е голямо предизвикателство. Иначе ако има добър театър или добро кино, съм и за двете. Дори да попаднеш в по-лош проект, опитваш да си вземеш урока и от него.

Младите обаче искат да стават актьори, за да ги дават по телевизията.

Така е. Но тези, които успеят да минат процеса на осъзнаване, че актьорската професия не е само 15 минути слава, те имат по-смислен път. Другите бързо ще разберат, че да ги дадат в един-два сериала не е голямата сделка на живота им. Има и много успешни хора. започнали от актьорската професия. Решили са, че това не е тяхното, сменят посоката и стават много добри, прилагайки актьорското майсторство. Неслучайно големи корпорации в света правят тийм билдинги с актьорска насоченост. Затова в западния свят го има още в училище. От досега с велика драматургия можеш само да се обогатиш.

Какво е вашето мерило за успех?

Нямам такова. Не знам какво значи успял. Ако се чувствам добре, щастлив от това, което правя, близките ми са окей, съм щастлив. Ако се предизвиквам с някакви цели и за осъществяването им трябва да науча нови неща, подклаждам жаждата си за знания и опит, това ме прави щастлив. Всеки си избира кое е неговото мерило.

Цялото интервю с Петър Дочев прочетете в новия брой на в. „Всичко за семейството“.