"Ако човек е голям колкото мечтите си, то аз съм великан!", смее се харизматичната водеща от bTV. Работата ѝ е ярко съчетание от строг професионализъм и вродена артистичност, които я превръщат в едно от най-забележителните лица в днешния ефир. Утвърденият журналист в редакцията на bTV води собствена рубрика „Насреща с Петя Дикова“ в седмичния уикенд блок „Тази събота и неделя“ и създава вълнуващи репортажи за bTV Новините и bTV Репортерите. В интригуващо интервю за мартенския брой на списание BIOGRAPH, Петя открехва вратата към личния си живот и разказва за родителите си, кариерата си и семейството си.

Петя, навлизаме в месеца на жените. Какво рисува съзнанието Ви, когато чуете думите "българска жена"?

Понеже съм на киновълна заради Оскарите, на пръв поглед има много жени, които човек би асоциирал с Барби, но на втори план виждаш Жулиети от "Физика на тъгата", майки от "Майка", Благи от "Уроците на Блага" или Мария Бакалова. Българката за мен не е просто жената с торбите, в много отношения тя е жената чудо.

Завършили сте висшето си образование в Лондон. Как се чувствахте там като българка?

Чувствах се на първо място студентка, отличничка, стипендиантка и младо момиче със сравнително малко пари в края на месеца. Тогава бях такъв мечтател, идеалист, визионер... мащабно! Няколко пъти посетих един клуб в Южен Кенсингтън (престижен квартал в Лондон - б.а.), където тогава ходеха все още свободните принцове Уилям и Хари. Бяха години, в които се надявах да прехвръкне някаква искра и да се случи приказка от съвсем различен мащаб. Много време ми отне да приема, че не съм следващата Бритни Спиърс или Джей Ло. Чак сега ми е добре - след като приех, че не станах нито поп принцесата Бритни, нито поп кралицата Дженифър.

Но пък казват, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.

О, тогава аз съм гигант! Вие сте в компанията на великан! Заминаването ми за Англия беше определящо и жизненоважно. Трябваше ми час по-скоро да се впусна в анонимно състезание, в което поне за малко да не чувам, че съм връзкарка. За мен Англия беше спасение, терапия и извор на придобита увереност. Не става въпрос за "бедното богато момиче", а за начина, по който се е стекъл животът ми във време, в което славата беше нещо доста по-сериозно, мащабно и видимо от сега, а хората бяха повече еснафи и съдеха децата по техните родители. Животът ми на студентка може би започна още от гимназията - от Американския колеж в София. За мен беше много важно да поддържам висок успех - част от борбата ми с комплексите за малоценност. Беше ми важно да участвам във възможно най-много клубове за извънкласни дейности и да се развивам, а родителите ми така или иначе бяха твърде заети. Предпочитах да стоя до късно в училище, за да се обогатявам от американците. За тях бях просто Петя. Бяха хубави години с малко сън и интензивно учене. Така продължи и в Англия, където в борбата със собствената си несигурност реших да се доказвам, както правят и много други младежи - да работя и да се издържам сама от първата седмица. Този период беше второто ми порастване след развода на родителите ми.

Разкажете за предаването COOLt - сериозен епизод в живота Ви.

Човекът, който ме забеляза и покани в bTV, беше Ани Тодорова, тогава изпълнителен продуцент на сутрешния блок, а сега - на "120 минути". Беше чела мои статии. Започнах първо като репортер, Лора Крумова беше водещ и един ден г-жа Люба Ризова, тогава директор на новините и актуалните предавания, ме повика в офиса си и каза: "Имам идея за първото по рода си лайфстайл предаване, създадено от екипа на bTV Новините". Така се отвори съвсем нова, неподозирана страница в професионалния ми път, за която не се бях борила. Отидох при Лора със свито сърце и й казах: "Не съм се стремила към това!". Тя отговори: "Всичко е наред, разбирам ръководството, ще се справиш!". Куражът, който ми даде, отново показа висотата й, а екипът, с който тръгнахме в COOLt, беше сбъдната мечта. Емо Дилчев - най-забавният ми колега, когото, за съжаление, загубихме преди близо 4 години, и Боби Лазаров - любимец на публиката до ден днешен. Бяха разкошни години, в които бяхме заедно и в телевизията, и извън нея. Заедно с Теди Кацарова формирахме четворка, с която обиколихме света в моминско-ергенска неангажираност и безтегловност. Но в мен тиктакаше таймер, давах си сметка, че не е изключено някой ден да имам друг пристан, извън професията. Искам да имам деца, откакто самата аз бях дете. Срещнах Илиян в годината, в която изгубих най-близкия си човек - моята баба Славка, майката на мама. Някой може да каже, че съм лунатик, но съм убедена, че тя ми го изпрати.

Отново по време на работа...

Разбира се, аз знаех кой е той, бях свидетел на фантастичния му рокендрол успех и залите, които пълнеше с литературните си четения в една страна уж на бездуховност. Но се опитах да се държа на положение... направо бях надута! Един ден случайно се засякохме с него и Захари Карабашлиев, който ни е нещо като духовен кум. Двамата влизаха в "Преди обед" и Захари каза: "Няма ли да направиш материал за Илиян? Той е явление!". В конкретния случай мислех, че авторът сам трябва да пожелае репортаж за себе си...

Като го видях, просто спря токът! Тогава си отворих Фейсбука, където имах покана от него от преди година и половина. Съвсем съзнателно я бях игнорирала, защото в профила му пишеше, че е сгоден. А се оказа, че годежът е бил шега между него и поетесата Рене Карабаш. Така че доброволно свалих короната на COOLt в името на следващото, по-голямо и по-добро нещо - синовете ни Александър и Илиян.

Когато разглеждам стари свои снимки, виждам, че усмивката и в най-щастливите ми моменти преди децата не е същата, както след появата им. Всичко тогава ми беше наред, но мечтая да имам детенце от 10-годишна - откакто мама си дойде от родилното с брат ми! Възхищавам и се прекланям обаче и пред всички впечатляващи жени с кариери във всякакви сфери, които правят съзнателния избор да не стават майки.

Напоследък виждаме и Вас на сцената - участвате заедно с майка си в спектакъла "Внимание! Любов!", имате песен - "Ти кажи", която изпълнявате с Албена Михова и Люба Пашова...

В bTV сега работя с продуцентите Весела Кисьова и Деа Манолова. Това е хармонично професионално място за мен, срещам се с изключителни личности и имам лукса да избирам събеседници, които харесвам. Така се запознах със забележителната Ани Филипова, която е покорила корпоративния връх на банковия сектор, след което казва: "Искам портфолио кариера!". Аз също си пожелах "портфолио кариера", това се оказа моето нещо - да имаш на пръв поглед самоизключващи се занимания, но в твоето съзнание и на базата на уменията ти те да се допълват. Тайно мечтаех за театъра и да запиша песен. Предлагала съм на 100 Кила да ме покани - смее се, на Гери-Никол - и тя се смее, но Игор Марковски сам ми предложи и отново стана ясно, че човек не бива да се самопредлага. Той ми се обади и бях много щастлива, защото с Люба Пашова се познаваме повече от 20 години, имаме общо минало в Англия и тя е близка до сърцето ми, а Албена Михова... няма по-забавен и щур човек от нея! А работата в театъра ми дава повече време с мама - обикаляме различни градове и опознавам една по-хубава България, която е в театралните салони.

Как разбирате щастието?

Харесвам сентенцията, че успехът е да получиш това, което искаш, а щастието е да се радваш на това, което получаваш. Щастието понякога е да сте заедно и да редите настолна игра. Научих се, че това е важното. Имам любим цитат от песен на Queen - Surrender your ego, be free, be free ("предай егото си, бъди свободен, бъди свободен" - б.а.). Илиян обича да казва, че децата са най-голямата победа над егото. Тази победа е едно от хубавите неща, които ми се случиха покрай майчинството, и фактът, че невинаги успявам да се погледна в огледалото, преди да тръгна, просто защото има двама други, които са много по-важни, и един трети, който също е преди мен.

Цялото интервю може да намерите в сп. BIOGRAPH от месец март 2024 г.