Водещата на bTV Новините Полина Гергушева разказва пред Иво Ангелов от в. „Пенсионери“ за професията на телевизионния журналист, за своите мечти и как я е променило майчинството.

Г-жо Гергушева, има ли трудни за съобщаване новини в ефир?

Най-трудно ми е да съобщавам новини, свързани с болни или пострадали деца. Това са новините, които дълбоко ме разтърсват. Преди да стана майка не можех да усетя в такава пълнота емоциите на хората, които преживяват подобно нещо и честно казано след като това щастливо събитие ми се случи призмата, през която пречупвам новините и начина, по който преминават през мен се промени драстично. Опитвам се, когато има такава новина да я съобщавам по възможно най-деликатния начин.

А мястото на добрите къде е?

Мечтая си всяка новинарска емисия да започва с добри новини. Първата новина да е добрата новина. За съжаление живеем в свят, в който има твърде много проблеми за решаване, твърде много хора, които се нуждаят от нашата помощ и това измества фокуса. Истината е, че колкото по-напред в емисията е една тема, до толкова повече хора достига тя. И когато искаме да придадем гласност на нещо - това е нашият начин да повлияем и да помогнем за разрешаването на даден казус. Медиите неслучайно са наречени четвърта власт, защото имено чрез обществен и медиен натиск бихме могли да се преборим за живот в една по-уредена и по-добра държава. А тогава и добрите новини ще са повече. Усмихват ме успехите на хората, всички тези деца, спечелили олимпиади в чужбина или други конкурси, за които разказваме в bTV Новините. Радват ме историите, в които българи са показали таланта си на широка сцена и по този начин са прославили себе си и страната, от която идват. Щастлива съм искрено, когато показваме човешката добрина. Често показваме такива истории - хора, помогнали на други или събрана непосилна сума пари за лечението на болно дете. Всичко това ми носи вяра и удовлетворение, че в работата ни има смисъл. Усмихвам се аз, а вярвам, че и драгите зрители се усмихват на тези истории.

Какво ви харесва най-много във вашата работа?

Обожавам работата си. Често казвам, че не я приемам като работа, а като хоби, което с удоволствие практикувам. Срещите с много и различни хора, адреналинът, пътуванията. Това, че не си пред компютър непрекъснато, а си в непрекъснато движение. Репортерската работа ти носи вълнение и знания всеки ден. Ситуации и хора, с които се сблъскваш и се опитваш да се справиш. В същото време си полезен за хората, помагаш, а от това по-голямо щастие и удовлетворение няма. Сега, когато по-често съм в студиото, ми носи голяма радост да знам, че хората които ни гледат ни имат доверие. Десетки колеги са се трудили цял ден, за да предадем информацията до хората пред телевизорите по най-добрия начин. А аз презентирам целия този труд. Има напрежение, отговорност е, но е и хубаво.

Още като дете сте разбрала, че медиите ще са вашето призвание. Как стана това?

Спомням си, че бях ученичка и в някакъв момент преподавателката ми по български език и литература ме насочи. Каза ми, че пиша добре и трябва да уча журналистика. За мен учителите са поставени много високо. Винаги съм им се възхищавала дълбоко, това е възпитано в мен не толкова от родителите ми, колкото от произведенията, които съм чела като ученичка, а в тях даскалът е на почит. Може би за това приех веднага този съвет и реших да го следвам. Радвам се, че е била права за мен, познавала си е децата. Това е смисълът на учителя, не просто да си предаде материала, а да насочва, да показва, да помага. Учителите са ни като родители, повече деца трябва така да ги приемат. Искрено съм благодарна на моята учителка за този път и си мисля, че някой ден, ако не се занимавам с журналистика, бих искала също да преподавам на деца.

Коя информация е най-достоверна - в утвърдените медии, социалните мрежи или предадената от ухо на ухо?

Категорично тази от утвърдените медии. Колкото и в последно време работата ни да е тясно свързана със социалните мрежи, те не са медия. Да, често черпим информация от тях, но има стандарти, които се спазват, а именно проверката на информацията. Що се касае до тази, която е предадена от ухо на ухо, това е просто клюка, интрига.

Вече сте майка. С какво ви промени вашата рожба?

Борис много ме промени. Сякаш станах "супер човек". Всяка майка ще ме разбере, в някои дни съм свършила толкова много неща за 24 часа, че се чудя как съм успяла. Преди не беше така. Заради него в момента имам още по-голямо желание да се развивам, да предизвиквам себе си и да опитвам нови неща. Искам да бъде преди всичко здрав и свободен човек. Свободен да взима сам решенията в живота си, без да се страхува и притеснява от мнението на околните. Да бъде смел, да мечтае и да се бори за своите мечти, така както аз съм се борила за моите. С баща му правим всичко възможно, за да отгледаме едно щастливо и безгрижно дете. Надяваме се да е упорит и трудолюбив, но и да има късмет в живота. Както и да го възпитаваме, децата са мини копие на родителите си, така че към този момент с баща му се стремим да сме по-добра версия на себе си, давайки му добър пример.

Коя е мечтата, която още не сте сбъднала?

В момента се радвам на всичко, което имам, и нямам големи мечти. Ако е мечта това да бъдат здрави близките ми и семейството ми, детето ми, то мечтая за това. Да сме добре и да сме заедно. Всичко останало е постижимо или маловажно. Успех за мен е близките ми да са добре. Успех е, когато синът ми каже или направи нещо ново.

Какво обичате да четете?

Последната книга, която силно ме впечатли беше на Манал ал-Шариф „Да се осмелиш да шофираш”. Това не е роман, а истинската история, разказана от първо лице, на жена от Саудитска Арабия за борбата й за права в тази иначе много затворена държава. Изключително тежка житейска съдба пълна с уроци и обрати. Освен биографии и исторически книги, обичам също така и фантастика. На двата полюса съм. Последната любима книга, която още не съм успяла да завърша е „Тъмните му материи” на Филип Пулман. Това е книгата по едноименния сериал и е една история, която те отнася в друг свят, а с моята работа имам нужда често да избягам от действителността. Традиционалист съм в това отношение и обичам истинска книга, не обичам да чета на устройство, макар че имам и такова. Категорично не харесвам криминални истории и любовни романи, освен някои класики от миналото. Поезия също много обичам от малка, имам дори опити да пиша, но неуспешни.

С какви хора обичате да общувате?

През последните няколко години сякаш пораснах и се научих да бъда по-смела и да отстоявам себе си. Сложих черта на стари отношения, които не ми носеха нищо положително. Прецених за себе си, че искам да общувам само с хора, които държат на мен, и това се показва така, както и аз го показвам. Много държа на приятелите си, и то на тези от детството. Общувам с хора, които не ми носят негативни емоции.

Цялото интервю с Полина Гергушева може да прочетете в броя от 16 август на в-к „Пенсионери“.