Проф. Георги Рачев, водещ на рубриката „Времето с проф. Рачев“ всеки вторник и петък в сутрешния блок на bTV, сподели пред Иво Ангелов от в-к „Пенсионери“ смисъла на прогнозата за времето и историята как се е зародила любовта му към метеорологията.

Г-н Рачев, кой ви насочи към метеорологията, която по-скоро приключение ли е, или суха статистика?

Първо се влюбих в свободата и многообразието на природата, в географията. Не ходех още на училище, а обичах да разглеждам един огромен и най-вече цветен атлас, който имахме вкъщи. Беше шарен и с много различни знаци и символи. Всичко разбирах, но геоложката и геоморфоложката карти ги проумях чак в университета. Древните животни, океаните, развитието на човека, невероятното разнообразие на живот на Земята ме грабна, увлече и започнах да чета всичко по география. Ако не бях обикнал климатологията и метеорологията сигурно щях да следвам антропология, другата ми страст.

Метеорологията е истинско приключение. Като софиянче и аз имах село, където през лятото бях изпращан на „заточение”. Пасал съм кози, овце, патки, гъски, а едно лято за една седмица и прасе. Уникално животно. Ходеше си с нас, ние се къпем и то, ние почиваме и то си лягаше с нас, ние ловим риба и то си обикаля и си търси нещо за храна. Естествено се казваше Гошо. Работил съм в мелница, ковал съм щайги, бачкахме яко в строителството. И всичко това с моите братовчеди го правихме навън, на въздух. Ловиш риба, храниш зайци, събираш гъби и билки, косиш трева - всичко това под слънцето и вятъра. Така получих и първите уроци по метеорология и климатология.

Естествено, както метеорологията, така и климата без математика и най-вече без физика на атмосферата са невъзможни. Няма как да разбереш красотата на природата без да разбереш законите, които я движат. А за да можеш да прогнозираш атмосферните явления без теорията на вероятностите и третата най-значима за 20-ти век теория - теорията за хаoса, си оставаш гадател или просто шарлатанин.

Навремето нашите деди не са разполагали с техника. Съдели са за времето по различни природни признаци, по поведението на птици, животни и пр. Днес вие използвате ли познанията, натрупани от древността и от бита на хората?

Може би една случка през юношеските години ме определи като климатолог и географ. Беше едно сухо лято и ни „хванаха” да мъкнем с кофи вода от реката, за да полеем лозето, защото гроздето страдаше. Здрава хамалогия. И изведнъж Божия намеса. Причерня, задуха вятър - идеше буря с дъжд. Зарадвахме се. Дядо ми погледна, усмихна се и рече: „Продължавайте с кофите, откъм „Мишковото” е, няма да вали”. Така и стана - нито капка не падна при нас. Останах като гръмнат. Бях убеден, че ще ни удави, а то - нищо. По-възрастните хора натрупват през годините редица факти и повтарящи се природни ситуации и оформят зависимости, които им дават възможност да предвиждат времето и климата на даден район и без да са учили специалността.

Защо имаме нужда да знаем прогнозата за времето? Щом всеки ден се излъчва във всички новини, значи е много важна.

Колкото по-развито е едно общество, толкова повече е зависимо от „капризите” на времето и климата. Стопанството е планирано спрямо средните климатични норми и всяко отклонение от тях води до загуби. Да не говорим за синоптичното време. Един пример: през лятото на летище Хийтроу кацат или излитат 1500 полета, тоест те са повече от минутите в денонощието. Ако поради лошо време, силен вятър или дъжд, мъгла или обледеняване, дежурният синоптик затвори летището само за три часа, около 100 000 пътници ще изпуснат прекачванията си или няма да стигнат навреме там, за където са се запътили.

Без прогноза за времето ежедневният живот ще придобие друго качество. Всеки иска да знае как да облече себе си и децата, да вземе ли чадъра, ще бъде ли хлъзгаво, няма ли да се развали нечия прическа... Характерът на времето влияе пряко и върху самочувствието на човека. Особено метеотропни са жените и възрастните хора. Работата на открито, всички видове транспорт и цялата промишленост са пряко подчинени на времето и климата. Темата е огромна, топлата зима тази година помогна на Европа да се измъкне от сериозна икономическа криза.

Доколко можете да предвидите природни бедствия като слани, градушки, наводнения?

Повече от няколко десетилетия прогнозите за слани, снеговалежи, силни ветрове, екстремни температури са с много висока сбъдваемост, особено в обхвата на краткосрочните прогнози. И почти не е мръднала прогнозата за явления като торнадо, градушка, интензивни дъждове и последвалите ги наводнения. Особената физика на този род метеорологични явления и хаотичната им синоптика предопределят 48 часова вероятностна прогноза. Тя се характеризира с вероятност на проявата на явлението както по отношение на интензитета, така и по отношение на териториалния обхват. За съжаление, детайлите могат да са обект на прогноза едва часове преди реализацията. Още по-трудна става тази прогноза, когато става дума са сложен и разнообразен релеф, като този на Балканите например, съчетан с множество морета. Няма човек, който да може да определи къде и колко голяма и продължителна ще е една градушка. Голяма част от прогнозата ще има случаен характер.

Цялото интервю с проф. Георги Рачев прочетете в новия брой на в-к „Пенсионери“. Изданието е на пазара от 12 юли.