Вече две години Златимир Йочев е водещ на сутрешния блок на bTV "Тази сутрин" – работа, която възприема като удоволствие, но и голяма отговорност пред аудиторията. В новия брой на списание „Жената днес“ той разказва, че се стреми да бъде усмихнат, бодър и в настроение за разговори всяка сутрин, както и разкрива какво мисли за жените, силата на думите и изпитанията, които ни се поднасят.

Ти живееш в женски свят – израснал си с майка си и сестра си, сега семейството ти е съпругата ти и двете ви дъщерички. Каква е за теб жената днес?

При мен нещата се стекоха така, че жените винаги са били и продължават да бъдат смисъла на всяко едно мое действие и въобще на съществуването ми. От ранна детска възраст, когато останах действително с майка ми и сестра ми, до сега, когато вкъщи е истинско женско царство с двете ни дъщери с прекрасната Марина. Мисля си, че ако тях ги нямаше, нито едно от нещата, които аз правя, нямаше да има тежестта и съдържанието, което има сега. Вярвам много и в една хубава мисъл на Аристотел Онасис, който казва, че всичките пари на света нямаше да имат смисъл, ако ги нямаше жените. Не само парите, целият свят и цялото ни съществуване щеше да е тотално различно. В мъжки свят не може да се живее. Жените са необходимият баланс – любовта ни, съществуването ни, мислите ни, мечтите ни минават през тях.

Живял си в мюсюлманска страна като дете, пътуваш по целия свят и имаш поглед – как оценяваш мястото на жената в България?

Мястото на жените в България спрямо мюсюлманския свят със сигурност е много по-задоволително. Да, има какво да се желае, но при моите професионални срещи с жени нa високи и мениджърски, и политически позиции, добивам представа, че все по-често жените пробиват в различни сфери, което е радващо. Може би трябва да се помисли да има еднакво заплащане, за да има и там равновесие, което все още не е постигнато. Смятам, че посоката, в която България е поела, е доста по-видима и доста по-смислена от това, което е в мюсюлманския свят. Спомням си първия контраст, когато се завърнах като дете, след 5 години в Либия – колко изненадан бях, когато виждах навсякъде жени, седнали на заведения, самостоятелно да се разхождат, да си говорят. Това нещо в една част на света го няма и е много жалко, че там се смята за новина фактът, че жените например могат да шофират автомобили. Те могат всичко, което и ние. Могат да летят, да поставят рекорди в спорта, да предизвикват промяна в живота на всички със своите научни открития… и т.н. Дълбоко уважавам жените – не просто в моя живот, а въобще – като принос в човешката история, култура и цивилизация.

Клишето казва колко е трудно да си водещ на сутрешен блок. Освен напасването към различен ритъм на ставане, кое наистина е трудното в твоята работа?

Ранното ставане категорично вече съм го оставил на втори план и не мисля толкова за това, въпреки че тайничко си мечтая понякога за повечко сън. Истински трудното нещо в моята работа е фактът, че след едно добро предаване, след един много силен ефир, в който сме имали истински важните теми с най-удачните гости, ние започваме на следващия ден от нулата и предаването ни буквално се гради ден за ден. Многообразието от теми, от които да избереш няколко най-важни и значими за хората, плюс адекватната подготовка за всеки един разговор – това е голямото предизвикателство!

Обичаш да говориш или да пишеш? Как укротяваш силата на думите?

Обичам и да говоря, и да пиша. Малко съм потиснал второто, въпреки че имаше период, в който пописвах малко и разкази, и различен тип публикации. Имам мои статии в различни електронни и печатни издания. Опитвам се да чета, за да укротявам силата на думите. Или по-скоро с четене се опитвам да извличам  най-доброто от речниковия запас или най-точните думи, с които мога да опиша дадена новина. Да бъда близо до хората със силата на езика и на думите, това се опитвам да правя.

Последните години светът се променя пред очите ни и сякаш ни се изпращат все по-големи предизвикателства – ковид-19, войната, силното земетресение в Турция през февруари. Вярваш ли в максимата, че не ни се дават изпитания, с които не можем да се справим?

Все си мисля, че трудностите идват да ни направят много по-сплотени. Имах такива размишления, когато започна пандемията, когато усетихме всъщност колко ценна е човешката прегръдка, човешкият допир, от които в определени моменти бяхме лишени – живеехме със страх да прегърнем нашите баби и дядовци или други рискови групи. Мисля си обаче, че бързо забравихме за това и пак си влязохме в руслото на ежедневието, на грижите, на всички битови неща. Ще ми се да вярвам, че след всички тези трудни години, каквито безспорно са последните няколко - последователно – пандемия, война, тази с много тежкото земетресение, което ще се отрази не само в Турция, а и в целия регион… би трябвало на преден план да излезе човешката добрина, която ни демонстрираха нашите съседи по време на трагедията. Нека се поучим от нея!

В какъв свят иска да живеят дъщерите му и кога се случва да се самоцензурира в ефир – четете в новия брой на списание „Жената днес“.