Гена Трайкова: Една променена съдба си струва всяка частица усилие
Имах възможността да разказвам истории, които ме вълнуват, сподели тя
09 Декември 2010
Реклама
Гена Трайкова - репортер и водещ на bTV Новините, продуцент на bTV Новините и bTV Репортерите:
- Началото?
- Празната зала 12 в НДК... Събирахме се и провеждахме сутрешната оперативка директно на строителната площадка, докато майсторите довършваха студиото. И така планирахме деня сред бормашини и скелета, после отивахме на снимки. Бяхме пълни с идеи и желание за работа. Нямаше значение колко време прекарвахме в строящия се по това време нюзрум – все не ни стигаше...
- Какво намерихте и какво загубихте по пътя?
- Намерих невероятни приятели, хора, които обичам и с които не ме свързва просто фактът, че работим на едно място. Имах възможността да разказвам истории. Истории, които ми харесват, които ме вълнуват и които ми позволяват да приближавам по някакъв начин света на едни хора към този на останалите. Намерих себе си, въпреки че (или може би точно защото) се разделих с част от илюзиите си.
- Най-инфарктният и най-вдъхновяващият ви момент "в забоя”?
- Най-инфарктният: по време на една емисия за малко "заби” режисьорският пулт. Това бяха най-дългите секунди в живота ми. А всяка една история, която успее да ме провокира, всяка една емисия, след която оставам с чувството за добре свършена работа, е вдъхновяваща. И най-яркият измерител за това е непосредствената реакция на хората на онова, което правим. Една единствена променена човешка съдба си струва всяка частица усилие.
- Новината, която мечтаете да съобщите, да отразите?
- Българин получи Нобелова награда за... Наистина ще съм много щастлива!
- Най-важното за теб през тези 10 години извън новините?
- Да имам до себе си хората, които обичам и които ми позволяват да съм тази, която съм. Това са семейството ми и най-близките ми приятели.
- А след края на емисията накъде?
- Нов ден. Нова история. Ново усилие и отново deadline. Нова емисия.
- Началото?
- Празната зала 12 в НДК... Събирахме се и провеждахме сутрешната оперативка директно на строителната площадка, докато майсторите довършваха студиото. И така планирахме деня сред бормашини и скелета, после отивахме на снимки. Бяхме пълни с идеи и желание за работа. Нямаше значение колко време прекарвахме в строящия се по това време нюзрум – все не ни стигаше...
- Какво намерихте и какво загубихте по пътя?
- Намерих невероятни приятели, хора, които обичам и с които не ме свързва просто фактът, че работим на едно място. Имах възможността да разказвам истории. Истории, които ми харесват, които ме вълнуват и които ми позволяват да приближавам по някакъв начин света на едни хора към този на останалите. Намерих себе си, въпреки че (или може би точно защото) се разделих с част от илюзиите си.
- Най-инфарктният и най-вдъхновяващият ви момент "в забоя”?
- Най-инфарктният: по време на една емисия за малко "заби” режисьорският пулт. Това бяха най-дългите секунди в живота ми. А всяка една история, която успее да ме провокира, всяка една емисия, след която оставам с чувството за добре свършена работа, е вдъхновяваща. И най-яркият измерител за това е непосредствената реакция на хората на онова, което правим. Една единствена променена човешка съдба си струва всяка частица усилие.
- Новината, която мечтаете да съобщите, да отразите?
- Българин получи Нобелова награда за... Наистина ще съм много щастлива!
- Най-важното за теб през тези 10 години извън новините?
- Да имам до себе си хората, които обичам и които ми позволяват да съм тази, която съм. Това са семейството ми и най-близките ми приятели.
- А след края на емисията накъде?
- Нов ден. Нова история. Ново усилие и отново deadline. Нова емисия.
