Валентин Костов: Всяка новина сама по себе си е вдъхновение
Не съжалявам, че от име в пресата станах отборен играч в електронна медиа, заяви той
08 Декември 2010
Реклама
Валентин Костов – Ръководител "Международни редактори” на bTV Новините:
- Началото?
- Най- в началото беше съмнението - знаех кой е Мърдок, какво е "Нюз Корпорейшън” и какво е "Фокс нюз”, но не знаех какво е телевизия. След като съмнението премина в трудов договор, разбрах какво е телевизия, но вече беше късно. Половин година след началото на новините в България – 18 ноември 2000 г., ми идваше да си откъсна главата. Единият ден цял ден на смяна, вторият ден – късна смяна, а третият ден – ранна смяна (от 5 ч. сутринта). Следващите три дни – същата конфигурация, само че в обратен ред. Веднъж в седмицата май имаше и почивен ден, в който сънувах кошмари как не мога да монтирам навреме за емисията. През първите 6 месеца трима човека вършехме толкова работа, колкото десетината международни редактори в държавната телевизия.
- Какво намерихте и какво загубихте по пътя?
- Нито намерих кофата с пикселите, нито теле под вола. Работата в bTV е работа, както във всяка другия медиа. Само че на квадрат – и като обем, и като резултат. А това, което съм загубил, си остава за моя сметка. Не съжалявам, че от име в пресата станах отборен играч в електронна медиа. Мисля, че в тази професия зрителят, читателят или слушателят трябва да са по-важни от журналиста. А да съжалявам за загубеното вече е късно. Съпругата ми и двете ми момчетата са ми простили преди още да започна работа в bTV.
- Най-инфарктният и най-вдъхновяващият ви момент "в забоя”?
- Съжалявам за скучния отговор, но в работата на международните редактори инфарктните моменти не са интересни за зрителите. За разлика от репортерите, ние сме като мъдрите маймуни, които от планината гледат как тигрите се бият в низината (ако мога да си позволя да перифразирам една мисъл на Дън Сяо-пин, казана по съвсем друг повод). Всяка новина сама по себе си е вдъхновение - така да я обясниш на зрителите, след като вече се е случила, че да я разберат.
- Новината, която мечтаете да съобщите/отразите?
- Не ме вълнуват толкова новините, колкото причините, които са ги предизвикали. И последствията. Такава е спецификата на моята работа. А знам какво не мечтая да отразявам - новини за бедствия, трагедии и загинали хора, колкото и да са интересни за Негово Величество Зрителя.
- Най-важното за теб през тези 10 години извън новините?
- Колкото и да е банално – семейството. И да успявам да компенсирам пропуските на образователната система в образованието на децата ми.
- А след края на емисията накъде?
- В индивидуален план - пак банален отговор: най-често към вкъщи, поради липсата на достатъчно любвеобилни бирарии по пътя към дома. А в семеен план – накъдето ни видят очите в обсега на един резервоар бензин.
- Началото?
- Най- в началото беше съмнението - знаех кой е Мърдок, какво е "Нюз Корпорейшън” и какво е "Фокс нюз”, но не знаех какво е телевизия. След като съмнението премина в трудов договор, разбрах какво е телевизия, но вече беше късно. Половин година след началото на новините в България – 18 ноември 2000 г., ми идваше да си откъсна главата. Единият ден цял ден на смяна, вторият ден – късна смяна, а третият ден – ранна смяна (от 5 ч. сутринта). Следващите три дни – същата конфигурация, само че в обратен ред. Веднъж в седмицата май имаше и почивен ден, в който сънувах кошмари как не мога да монтирам навреме за емисията. През първите 6 месеца трима човека вършехме толкова работа, колкото десетината международни редактори в държавната телевизия.
- Какво намерихте и какво загубихте по пътя?
- Нито намерих кофата с пикселите, нито теле под вола. Работата в bTV е работа, както във всяка другия медиа. Само че на квадрат – и като обем, и като резултат. А това, което съм загубил, си остава за моя сметка. Не съжалявам, че от име в пресата станах отборен играч в електронна медиа. Мисля, че в тази професия зрителят, читателят или слушателят трябва да са по-важни от журналиста. А да съжалявам за загубеното вече е късно. Съпругата ми и двете ми момчетата са ми простили преди още да започна работа в bTV.
- Най-инфарктният и най-вдъхновяващият ви момент "в забоя”?
- Съжалявам за скучния отговор, но в работата на международните редактори инфарктните моменти не са интересни за зрителите. За разлика от репортерите, ние сме като мъдрите маймуни, които от планината гледат как тигрите се бият в низината (ако мога да си позволя да перифразирам една мисъл на Дън Сяо-пин, казана по съвсем друг повод). Всяка новина сама по себе си е вдъхновение - така да я обясниш на зрителите, след като вече се е случила, че да я разберат.
- Новината, която мечтаете да съобщите/отразите?
- Не ме вълнуват толкова новините, колкото причините, които са ги предизвикали. И последствията. Такава е спецификата на моята работа. А знам какво не мечтая да отразявам - новини за бедствия, трагедии и загинали хора, колкото и да са интересни за Негово Величество Зрителя.
- Най-важното за теб през тези 10 години извън новините?
- Колкото и да е банално – семейството. И да успявам да компенсирам пропуските на образователната система в образованието на децата ми.
- А след края на емисията накъде?
- В индивидуален план - пак банален отговор: най-често към вкъщи, поради липсата на достатъчно любвеобилни бирарии по пътя към дома. А в семеен план – накъдето ни видят очите в обсега на един резервоар бензин.
