“Децата на другата България” е най-новата документална поредица на bTV, дело на журналиста и продуцент Георги Тошев. Първият епизод ще срещне зрителите с фотомодела и фотограф -  в събота, 26 септември, в 12.30 ч. Предлагаме ви част от интервю с Георги Тошев по повод новата поредица, което той даде за Licata.bg.

Георги Тошев. В едната ръка с три торби, в другата с малък сак, пристига енергично, забързано, но с усмивка, под която грее фенска тениска на Pink Floyd. Човекът на път, винаги в движение, винаги готов да воюва и винаги с нова идея, която се подава от джоба му.

Разговаряме навръх деня на Независимостта, а крилата на самолета, който го очаква само след няколко часа, му придават завършен вид на независим от границите и пространствата, търсещ човек. 

- Честит празник, г-н Тошев! Колко важно е за вас да сте независим?

- Да бъдеш независим е определящо. Това е единственото нещо, което смятам, че човек може да извоюва за себе си. Всичко друго е относително защото зависи от много фактори - и здравето, и успехът, и богатствата, и признанията. Това да си независим в изборите си обаче е дълбоко и лично преживяване. Винаги съм бил независим. Разбира се работил съм с хора, за различни структури, но крайните решения съм ги взимал сам със себе си. Съобразявал съм се с обстоятелствата, но не съм зависил от тях. И това обяснявам на дъщеря ми и на моите студенти, че да се съобразиш с обстоятелствата е въпрос на интелигентност. Иначе хабиш много енергия. Но да бъдеш независим в избора си е много личен акт, защото отговорността е изцяло твоя. На мен например са ми предлагали 3 политически сили да бъда депутат, предлагали са ми да бъда заместник министър, предлагали са ми да бъда подставено лице на продуцентска компания. Но независимо от ситуацията, в която съм бил - икономическа, личностна или професионална, съм удържал да не го направя.

Живеем в един свят на зависимости и то не само към алкохол, дрога и секс. Зависими са един порочен кръг от хора, които се "изтриват", за да имат моментно благополучие. Целият преход в България е създаден от хора, който са се "изтрили". Те са маши в ръцете на други хора и са така навързани, че не могат да вземат никакво решение.

- Как са свързани свободата и независимостта?

- Да бъдеш свободен означава да правиш свободно изборите си, а за да ги направиш трябва духът ти да е независим. Мога да кажа, че в последните години професионалните избори, които съм направил са само мои. Да, те са съобразени със ситуацията, с медийния пазар, но това да правя едно или друго предаване, да напиша тази или друга книга, са само лични избори. Изборът на темите, въпросите, в повечето случаи гостите, които каня в предаванията си, тези компоненти на един добър медиен продукт изразяват мен. Дори личния ми вкус. Предаванията приличат на хората, които са ги създали!

- Започвате нова поредица "Децата на другата България". Какви бяха мотивите ви?

- Исках да разбера как нашите деца, които са родени в чужбина, като моето, или които са заминали много малки, но се наричат и се чувстват  българи, какво се случва с тях през всички тези години. Как те се адаптират, как стават част от един друг свят, но запазват и съхраняват чувството си за идентичност. Аз не вярвам в плакатната форма на българщина, която е толкова популярна в последните години - да играеш хоро върху българския флаг, стъпквайки го... Да се чувстваш принадлежен, да говориш един език, който не ти е нужен в ежедневието, да се вълнуваш от това какво се случва, да си отговорен за това как държавата ти присъства погледната отвън навътре, и отвътре навън. Това е друго. Тези млади хора са много по-категорични, по-точно знаещи какво искат и как да го постигнат. С “Децата на другата България” исках неосъществилият се преход през последните повече от 30 години да бъде анализиран не от онези, които обикалят студиата постоянно. Исках да чуя какво мислят за България тези, които не просто оцеляват, а се доказват в друг, много по-конкурентен свят.

- Какво чухте от тях?

- Най-важното - на тях им пука. Критичността, с която те се отнасят към случващото се е много хубав показател, че те са готови да се включат в една промяна. Тя може да е на личностно, на професионално ниво, защо не и на структурно, политическо и обществено.

Героите ми са професионално много добре реализирани хора. Нещо, което не може да се каже за 75% от присъстващите в българския парламент. Там са обикновено аутсайдери, който, ако излязат на пазара на труда, са неконкурентноспособни и това е последното им убежище.

"Децата на другата България" обаче не е политическо предаване. То е опит да покажем в какъв момент от живота намираме тези хора и доколко присъства България в него. Но не си говорим само за таратора, баницата и лютеницата, а за реалното им преживяване на българи като граждани на света, т.е. без грам притеснение и липса на самочувствие.

Защото всъщност единственият проблем във времето, в което живеем е как успяваме да уплътним живота си с необходимост. През годините битките, които съм водил ме убедиха, че аз съм необходим с това, което мога, което знам, което искам да споделя с другите. И това ми е достатъчно. Нямам амбиции. Не съм мечтал да съм световен журналист... Работил съм в BBC, до ден днешен работя с чуждестранни медии, но нямам илюзии, че там мога да съм звезда. Напротив, навреме разбрах, че сънувам на български. Изразявам се на български по начин, по който не мога на друг език без значение степента ми на владеенето му. Мога да съм пълноценен, ако се концентрирам тук.

- Мислите ли, че днес има тази България и друга България?

- Най-хубавото е, че вече е избор къде да живееш. Страшно харесвам смели хора, които сега решават, че ще живеят някъде и тръгват, пробват, сменят. Това за мен са много категорични ходове на човешкия живот и на личната съдба, в които смелите стигат по-далече.

“Всяко твое намерение е един проект. Затваряй го!”, това ми казва моят приятел Пракаш. Имаш ли импулс за нещо, направи го. Не се страхувай да чуеш “не”.

Преди време Соня Йончев и Роби Уилям ми казаха едно и също нещо: Талант - ясно, глас - ясно, но трябва смелост. Смелостта да вървиш напред! Аз не винаги съм я имал, особено като по-млад. Други неща щях да направя. Да остана в чужбина завинаги. Аз съм неуспял емигрант и “Другата България” е моето неуспяло емигрантство. 

Цялото можете да намерите тук.

Гледайте
цели епизоди на