„Говорим с Лео Бианки в един от ресторантите му. Обяснил ми е, че ще е на работа там и съм подготвена за дълго чакане и често прекъсване на разговора ни. Нищо подобно не се случва. На секундата той сяда срещу мен и изключва телефона си. Лудата глава Лео май е пораснал. Чаровният му български е малко неразбираем не от незнание, а от бързане. Непрекъснато изяжда по някоя дума.“

Това обаче не му пречи да говори откровено за новата си рубрика „Животът е прекрасен с Лео Бианки“ в „Преди обед“ по bTV, голямата си сицилианска фамилия, уроците, които иска да предаде на децата си, любовта към хубавата храна и музиката, и още, и още – специално за читателите на в-к „Всичко за семейството“.

- Кой живот е прекрасен за Лео?

- Всеки човек трябва да си го направи прекрасен. Всеки един от нас го вижда като точка в различен цвят, в зависимост от това дали е негативен или позитивен човек. Сам си я оцветява. Аз така съм роден, че винаги в тъмни моменти да намирам една светла точка. И ще направя така, че тя да става все по-голяма и по-голяма. Винаги ще направя така, че животът да е много цветен и позитивен. Това е - както си го завъртиш. Трябва само да сме здрави, оттам нататък животът си е прекрасен.

- А какво е мястото на храната в прекрасния живот?

- Ако всичко е направено с хармония - и когато се готви, и когато се сервира храната, тогава тя е прекрасна и допълва прекрасния живот. Като готвач и собственик на заведения винаги казвам на моя екип, че ако са нервни, ако са в лошо настроение, то това се показва в ястието и веднага се усеща, още като се опита храната. Така че животът е прекрасен, когато готвиш с малко повече щастие, без да мислиш за проблеми. Не е толкова важно храната да е красива, най-важно е тя да е вкусна.

- В рубриката показвате различна Италия.

- Ние само започваме с Италия, защото майка ми е от Катания и нарочно бяхме най-напред там. Там е минало детството ми, там са моите роднини. Мисля, че там все още е истинската Италия, заедно с още няколко области - Сицилия, Калабрия, Пулия и Кампания. За мен там се държи все още много на традицията, държи се всеки един продукт да е от същото място, не от друга област. Искам да показвам как хората наистина вярват в храната, как наистина културата на хранене е различна. Мисля, че беше едно добро начало за старта на рубриката ми. Това не означава, че ограничаваме само в рамките на Италия. Има различни държави, които ще посетим и ще ви покажем. Ще снимаме и малко по-различни места от България, които не са толкова популярни, но там може да опитате нещо специфично, да почувствате различна атмосфера. Февруари трябваше да снимаме в Кайро, но за съжаление преди няколко седмици имаше голям атентат и ще отложим пътуването. Там е малко по-различен режимът на снимане, трябва да има специално разрешение заради религията. В момента с продуцентите мислим кои ще са другите държави, в които да отидем. Може да е Турция, Малта или Португалия. Всички те са много интересни, имат специфична кухня и интересни продукти. Идеята на рубриката ми е не толкова да готвим, а да разкажем за дадено място откъм кулинарните му традиции. Да видим подправките, продуктите, как се готвят.

- При теб истинската италианска храна ли можем да опитаме?

- Много от клиентите ми са италианци и те казват, че е истинска. Това за мен е закон, да не правя компромиси. Малко ми идва в повече това, че тук навсякъде се продава пица. И често няма нищо общо с пица. Но напоследък се увеличават местата, където наистина я приготвят както трябва. Познавам всички добри пицари и много им се радвам. Виждам ги като колеги, не като конкуренция. За мен е важно храната да има душа.

- Как се срещна с готвенето?

- Бях много малък, когато приготвих първата си фритата - омлет с варени картофи, розмарин и пармиджано. Това беше любимото ми ястие, което майка ми готвеше много хубаво. Справих се добре и си казах, че много ми харесва, че това мога да правя всеки ден. Но влязох за първи път професионално в кухня в Бургас 94-а година. Имахме заведение и пристигнах да помагам на баща ми. Той правеше паста, пица, но нямаше десерт. Помня как един ден се обадих на мама в Италия да я питам как прави яйчен крем. Тя ми продиктува рецептата и за много бързо време хората започнаха да търсят и десерт в заведението ни. С 2-3 различи крема започнах. После домашен пандишпан направих, винаги с много фантазия го гарнирах и така се получаваха 10 различни десерта. Беше голямо удоволствие да виждам как хората ги харесват. Имахме късмет, че можехме да си носим продукти от Италия, защото тогава нямаше нищо по магазините.

- Какво ти даде това твое голямо задружно семейство?

- Благодарение на майка ми, която е от Южна Италия, получих това възпитание. Там повече се усеща силата на семейството. Държим много на това. Живеем всеки ден всички заедно, всеки мисли не само за себе си, а и за брат си, за сестра си. На Коледа под елхата имаше по 400 подаръка. Това е една от успешните тайни. Имам късмет, че майка готви много вкусно сицилианска кухня. Имам и баща, който е като мен любител, но е искал да учи и да учи. Виждаш как те го правят и си викаш: Защо пък и ти да не станеш като тях. Минава от генерация на генерация това нещо. Надявам се един ден и моите деца да станат част от тази традиция.

Различни ли са българските и италианските деца, защо е избрал да сподели живота си с италианка, пораснал ли е Лео Бианки и какво още иска да постигне - цялото интервю четете в новия брой на в-к „Всичко за семейството“.

Гледайте
цели епизоди на