Борислав Лазаров: Предизвикателство е всяка нова история, която чака да бъде разказана
Реклама
Известно е, че за това какъв е човек, говорят неговата работа, усмивката и отношението му към околните. Като че ли когато са измисляли тази максима, за образец е послужил репортерът от bTV Новините Борислав Лазаров. Той е съчетал всичките тези важни за добрия човек качества безгрешно, пише Розалина Евдокимова за официалния сайт на СБЖ (Съюза на българските журналисти).
Щом го мярнат зрителите на екрана, им става леко, защото Боби, както го наричат колеги и приятели, веднага ги зарежда с ведрина и с усмивката си. Може би и затова вече го наричат „Усмихнатия репортер на bTV“. А и темите му винаги са пò така и по-различни от тези на колегите му, които затрупват драгия зрител с тъжната действителност у нас. А Борислав буди любопитството и вниманието на хората с разказите си за онези тайни, които къта Вселената или пък науката прави достъпни за всички. И разказите му не са от характера „мой агент ми сподели“ или от „от достоверен източник“, а са винаги базирани на факти и научни доказателства. Затова и БАН го награди през май тази година за цялостен принос и дългогодишно отразяване на дейността на престижната институция.
Той е автор на репортажи за загадките на науката, космически открития, мистика, като чрез тях иска зрителите да разберат, че науката не е само една скучна и суха материя, а интересна, вдъхновяваща и, разбира се, полезна за всички нас.
Преди време Борислав беше водещ и съсценарист на шоуто „Красавицата и отличникът“, което обаче се завъртя по bTV само един сезон. Две години той отдава на работата си като сценарист в „Шоуто на Слави“. зад гърба си има и работа като автор, сценарист и водещ на документалната поредица „Факти и мистерии“, където той плува в своите любими води на мистериите.
За него е известно, че е почитател на „Досиетата Х“, а също и страстен фен на „Междузвездни войни“.
За любителите на статистиката ще допълня,че Боби е завършил НАТФИЗ, специалност Кинознание, и повече от 10 години е радиоводещ и мениджър в радио „Витоша“ и радио „Експрес“.
Той откликна с удоволствие на поканата да бъде гост на сайта на СБЖ и нашето интервю се състоя между неговите пътувания и работата по разширения му репортаж за рубриката „bTV репортерите“, където той в неделната вечер ни разказа за драматичната съдба на кравата беглец Пенка и случващото се около нея.
- Честита прясна награда, и то от най-престижната българска научна институция – БАН, Борислав! Би ли издал тайната формула, с която правиш загадките на науката, космическите одисеи в комбинация с тайните и загадките на мистиката да садостъпни до драгия зрител, да заинтригуват неговото внимание?
- Благодаря за поздравленията! Наградата от БАН за цялостно дългогодишно отразяване на дейността ѝ беше неочаквано и огромно признание за работата ми като репортер в bTV Новините. Когато бях малък, се интересувах от научните постижения, четях редовно списание „Космос”, статиите за новото и тайнственото около нас и във Вселената. Това любопитство не ме е напускало и влияе върху професионалните ми интереси и до днес. Основната ми цел е да „преведа” на разбираем, но не опростен език новините от различните области на науката. Български и чуждестранни специалисти много често ни дават повод за гордост с успехите си, а аз вярвам, че аудиторията трябва да знае за тях. Колкото до тайните и мистериите, много хора смятат, че те са извън научната област. Но един от великите астрономи и популяризатори на науката от 20-и век, Карл Сейгън, казва: „Някъде нещо невероятно очаква да бъде открито”. Именно науката е призвана да изследва невероятното и да намери точните отговори за него. Когато разказвах за „одисеята с извънземните” край село Царичина или търсенето на живот из Космоса в поредицата bTV Документите, аз представих само фактите. Анализите и хипотезите са приоритет на учените и изследователите. А зрителите са тези,които след като разгледат всички мнения по въпросите, сами трябва да решат на кого и в какво да вярват.
- Как се съчетават кинознанието, което си учил във НАТФИЗ, с журналистиката, и по-конкретно с репортерството, слънчевите и лунни затъмнения и всички небесни прояви?
- В НАТФИЗ се докоснах до основите на киноезика, начините да разказваш истории с помощта на изразните средства които киното ти предоставя. За мен телевизията е „сестра” на киното и чисто визуално се подчинява на същите закони – с въздействащи кадри, визуализации и музика разказва емоционални и значими истории. Всъщност всеки репортаж е малък филм със сюжет, герои, кулминация и финал Космосът е най-малко изследваната територия, затова всички новини, свързани с него, са вълнуващи и интересни.Например допреди няколко години не знаехме, че върху луни на Юпитер и Сатурн има океани с течна вода. А сега те са сред най-големите ни шансове да открием живот в рамките на Слънчевата система. Подобни теми, разказани увлекателно и с атрактивни визуализации, повишават общата култура на аудиторията. Дори ги вдъхновяват да се заинтересуват по-задълбочено. Казвам го, защото често получавам писма от зрители с молба за допълнителна информация или как могат да посетят Националната обсерватория „Рожен” например.
- "Общуваш" ли си още с извънземните –помним поредицата ти преди десетина години? И какво научи от тях?
- „Общувам” с тях задочно, защото продължавам да издирвам интересни и достоверни случаи за наблюдения на непоз- нати летящи обекти. За съжаление, развитието на технологиите позволява на почти всеки да „направи” приемливо изглеждащо видео с летяща чиния. Затова съм особено внимателен и търся източници, на които може да се има доверие. Но все по-често се огласяват факти от разсекретени документи, че нещо непознато наистина лети над нас. В началото на Втората световна война именно висшите военни от Европа и САЩ започват изследването на „летящите чинии”. Ако това бяха халюцинации, надали секретни отдели в Пентагона и Великобритания щяха да се занимават с тях. Огромна и неизчерпаема тема са наблюденията на НЛО в околоземна орбита от американски астронавти и руски космонавти. Сигурен съм, че контактът с друг разум ще бъде най-голямото и значимо събитие в човешката история. И пак Карл Сейгън казва, че ако сме сами, това би било чиста загуба на пространство.
- Авантюристична натура ли си? С какво те привличат загадъчните неща в науката и живота? Не те ли блазни желанието да разкриеш истинската загадка на Мона Лиза?
- По-скоро съм любопитен, отколкото авантюрист Загадъчните неща в науката и живота ме привличат с възможността да научим повече за света около нас Всекидневният ни живот няма да стане по-лек, когато знаем каква е разликата между метеор и метеорит или дали има още една планета в Слънчевата система. Но тези знания разширяват полезрението ни, помагат да се погледнем от космическа перспектива. Тогава неминуемо идва откъсването от злободневието и преградите пред мисълта вече не съществуват.
- Знанията, неизвестните и любопитни неща са свързани с книгата. Какво е тя за теб? И как я ползваш в пряката си журналистическа работа? Любима книга?
- Аз съм от поколението, за което книгите са източник на знания и вдъхновение. Фактът, че дори интернет не успя да ги победи, е показателен – написаното слово остава. В наши дни всеки може да издаде книга и това невинаги е гаранция за качеството на съдържанието ѝ. Особено когато говорим за научнопопулярни книги, които предпочитам. В работата си често ползвам справочна литература, която невинаги може да се открие онлайн. Например все още в библиотеката ми са десетина книги за пророчествата на маите, свързани с 2012-а – края на света, който не се състоя. С автора на една от тях дори направих интервю, което влезе в двата епизода „Интригата 2012”, излъчени по bTV. Иначе сред любимите ми книги са „Пътеводителя” на Дъглас Адамс, „Приключенията на добрия войник Швейк” и авантюрите на Великия комбинатор, описани от Илф и Петров. Иронията и брилянтното чувство за хумор в тях ги прави вечни.
- Най-невероятната загадка, с която си се сблъсквал и тя продължава да е загадка за теб?
- Преди година европейски и американски учени потвърдиха, че върху луните Европа и Енцелад, кръжащи около Юпитер и Сатурн, изригват гейзери. Те са доказателство, че под заледените им повърхности протичат геотермални процеси, подобни на Земята. А там, където има течна вода, има и условия за развитието на живот. Дали ще го открием в тези извънземни океани е загадката, за която мисля най-често.
- Старите кримки в занаята твърдят, че след като натрупа достатъчно опит и години, журналистът трябва да се отдаде на политиката или писателството. Не те ли изкушава да напишеш и ти книга и каква би била тя?
- Мисля, че човек трупа опит цял живот и не бива да се отказва от това, което го вдъхновява и му носи удоволствие. Аз имам ясна представа за интересите и възможностите си, затова политиката не е сред сферите, към които бих се насочил. Когато идеите и уменията ми подскажат, че съм готов, някой ден бих написал книга. Но дотогава имам още доста да уча.
- Верността и точността на фактите е едно от основните изисквания на сериозната журналистика. Как се справяш с него, като често разнищваш хипотези и загадки?
- Вярвам, че журналистиката не се дели на сериозна и несериозна. Тя или представя фактите достоверно, или просто е друг жанр, извън журналистиката. При разказването на истории за загадки и хипотези отговорността към аудиторията е още по-голяма. Винаги мненията на специалистите са разделени на „за” и „против”. Затова избирам да правя това, на което са ме учили – представям фактите точно и визуално интересно, а зрителите сами да преценят коя хипотеза звучи най-рационално. Мисля, че при такива противоречиви теми този подход е най-правилен и провокира аудиторията към размисъл.
- „Красавицата и отличникът“ – кой ти е по-близък? Свързваш ли журналистическата си работа с привличането на младите към сериозните теми и книги?
- „Красавицата и отличникът” беше първото риалити шоу, по което бях поканен да работя. Тогава сблъскахме две „вселени” – красавиците, интересуващи се от светския живот, и отличниците, вълнуващи се от красотата на науката. Тема, която не спира да бъде актуална. По-близък ми е „отличникът”, макар че не бях такъв в училище. Често след репортаж или предаване получавам въпроси от зрители на различна възраст. Това ме уверява в две неща – има смисъл да се популяризират научни знания и има хора, до които те стигат.
- Между другото, ти си може би единственият репортер в електронна медия, който търси и поднася главно добрите и положителни новини. Като погледнем всички емисии, винаги започват с убийства, грабежи, корупция и далавери, а твоите, хубави и носещи положителен заряд, са някъде в края, на опашката. Понякога не ти ли е криво от тази подредба? Не трябва ли драгият зрител да бъде зареден с хубавите новини, а след това да дойдат „страшните“?
- За съжаление, всеки ден ни поднася повече криминални и тежки социални истории, отколкото положителни и вдъхновяващи. Това е характерно не само за България, светът ври и кипи от противоречия и конфликти. И ако ние си затворим очите за тях, ще представяме на зрителите една изкривена реалност, което би било безотговорно и нередно. Все пак за мен е интересно и провокиращо да търся положителните и любопитни неща, които хората правят. Много често това е трудно, защото добротворците или успелите в някоя област хора не искат да привличат вниманието върху себе си. Дори считат, че не са постигнали нещо, което заслужава да бъде показано в новинарска емисия. Затова Лили Боянова работи по рубриката „Вярваме в доброто”, а аз продължавам да търся и показвам истории извън политиката, криминалното и злободневното. Или поглеждам към тези сфери с усмивка и ирония. Неслучайно съдбата на кравата Пенка, която избяга извън Европейския съюз и беше обречена на смърт, привлече вниманието на медии от няколко континента. Тя показа битката на един малък земеделски стопанин срещу буквата на закона, която невинаги е еднозначна.
- Имаш ли обяснение защо колегите повече предпочитат лошата новина? Защото вдигат рейтинга или това вече е настървение към черното?
- Не познавам колега, който да предпочита лошите новини. Просто те се случват всеки ден, а нашата работа е да ги отразяваме. Катастрофи, атентати, социални проблеми – такова е времето, в което живеем. Няма да помогнем на никого, ако сложим розовите очила. Негативните новини не са повече от всекидневните или добрите, но те имат много по-силно въздействие. Като че ли отключват инстинкта на хората за самосъхранение и желанието им да се информират максимално, за да се предпазят. Провокират много повече коментари и дискусии в интернет. Но рейтингите на положителните новини не са по-ниски от тези на отрицателните. За мое щастие, често са дори и по-високи.
- Запазена марка за теб е усмивката ти. Винаги ли ти е до смях или…. Чувстваш ли се щастлив журналист, не те питам дали си щастлив човек?
- Усмивката е израз на това как се чувстваш и дали сидоволен от постигнатото. Усмихвам се, защото намирам положителни поводи и се стремя да свърша работата ситака, че да съм удовлетворен от нея. Усмихвам се, когато знам, че ще разкажа на хората нещо любопитно, забавно или вълнуващо. Ако ме видите с усмивка на екрана, бъдете сигурни, че е искрена. Когато някой си слага фалшива усмивка, винаги личи.
- Каква е тръпката да застанеш срещу някой и да го предизвикаш да „отвори” живота си пред теб и зрителите? На какво разчиташ това да се получи? Обичаш ли провокативните въпроси?
- Разговарям с героите на моите репортажи и предавания съвсем естествено, по човешки. Нямам предварително измислени въпроси, още от работата си в радиото обичам да импровизирам. Това са хора, притеснени в различна степен от присъствието на репортер, камера, осветление. Първата ми цел е да ги предразположа, като им покажа, че не се отличавам по нищо от тях. Стремя се винаги да бъда подготвен по темата, защото всеки се дразни, когато някой идва само за да „запише” мнението ти. Усмивката винаги помага.
https://www.btv.bg/article/za-btv/spetsialno/zheni-marcheva-vsjaka-versija-na-istinata-e-opasna-za-vasheto-zdrave.html
- А за кои неща от живота не би искал никога да правиш репортажи?
- За нещата, свързани с човешки трагедии. Аз съм изключително емоционален и в подобни случаи е много трудно да се абстрахираш от събитията, за да си свършиш работата. Всеки човек има чувства и не може да остане хладнокръвен към страданията на другите.
- И тъй като си на „ти“ с мистериите и досиетата Х, има ли зли сили в българските медии?
- За общо 25 години работа в радиостанции и телевизия имам късмет, защото не съм попадал на такива „зли сили”. Проблемът е, когато „злите сили” са вътрешни катоавтоцензура или криворазбрана политическа коректност. За щастие в bTV не се подчиняваме на подобни „сили”.
- Падаш ли си по предизвикателствата на професията? И кога се сблъска с най-непреодолимото?
- Предизвикателство е всяка нова история, която чака да бъде разказана. В началото ти изглежда непреодолима, изискваща цялото ти внимание и свободно време. Когато се заровиш в нея, откриваш, че „дяволът не е толкова черен”, а непознатото винаги изглежда по-страшно, отколкото е. Например темата за секретната военна операция в село Царичина беше изключително сложна, объркана и противоречива. Наистина ли Генералният щаб на българската армия е търсил следи от извънземни, или всичко е било заблуда? Отне доста време да подредя внимателно хронологията на събитията и така се получи изчерпателен документален филм.
- А влече ли те към стола на водещия? И като водещ какво би предпочел – самостоятелно предаване и на каква тема, или риалити шоу?Спомням си, че освен „Красавицата и отличникът“, беше водещ и на „Факти и мистерии“, „Документите“. Защо вече ги няма? Имаше ли интерес към тези рубрики?
- Както и да звучи, аз предпочитам да съм на заден план, да разказвам за героите си, докато аудиторията ги гледа на екрана. Не обичам фигурата на разказвача да се появява немотивирано или натрапчиво в повествованието. Моите герои са достатъчно интересни, различни и вдъхновяващи, за да се вмъквам между тях. Аз съм само разказвачът. „Красавицата и отличникът” забавляваше и постави въпроси за ценностите, които днес са все по-актуални. Представете си днес да съберем под един покрив Мис еди-какво си и световен шампион по математика например. Работата по това шоу и филмите за рубриката „bTV Документите” ми дадоха безценен опит и ме научиха на неща, които прилагам всеки ден – да импровизирам, да забавлявам и информирам, да използвам всички изразни средства на телевизията. Ролята на телевизионен водещ не е нещо, към което се стремя. Но пък с удоволствие бих застанал зад микрофона на предаване като интелектуалната игра „Какво? Къде? Кога?”, която повече от 40 години се излъчва по руската телевизия. Тя провокира логическото мислене и общата култура на участниците.
- Бил си сценарист в Шоуто на Слави. С какво запомни този период от творческата си биография?
- Слави Трифонов ми предложи да работя за него, което аз приех с удоволствие. Гордея се, че бях част от този екип, който продължава да прави най-гледаното вечерно шоу. Снимахме документален филм за едно от националните турнета и видях отвътре как дисциплината и професионализмът винаги дават положителен резултат. Работата по скечовете в шоуто изискваха силно чувство за хумор, много знания и актуалност. Научих много от хората, с които работих и с които продължаваме да бъдем приятели. С колегите от бенда и сценарния екип общуваме всеки ден, забавляваме се, разказваме си новини и истории. През 2006-а ми хрумна идеята за телевизионната документална поредица „Факти и мистерии”, а подходящото място за създаването и излъчването и ѝ беше bTV. Върнах се в Новините и заедно с колегите ми създадохме 15 епизода, които имаха голям успех. Слави беше сред първите, които оцени работата ми по тази поредица.
- Казват, че ако човек не обича работата си, и тя не го обича. Как се постига тази взаимност?
- Постигам я, като не изневерявам на принципите, които работата изисква. Ако попитате близките ми хора, ще ви кажат, че често работя до късно на компютъра и невинаги успявам да споделя с тях цялото си свободно време. Когато си репортер или изобщо журналист, ти си такъв 24 часа в денонощието. Всичко, което виждаш около себе си, може да те вдъхнови и провокира за създаването на репортаж или телевизионен документален филм. Живеем в изключително напрегнато и противоречиво време. Дано имам повече поводи да показвам положителните му страни и герои.
