Казват, че журналистиката не е професия, а призвание. Според мен обаче си е чиста диагноза. От онези доживотните и нелечимите. Доказват го не толкова скромният ми опит и събеседничката ми Деси Ризова.

Вероятно няма български дом, в който синеоката брюнетка да не е влизала, а метаморфозите й са забележителни – веднъж разказва за ужаса на Майдана с каска и бронежилетка, броени дни след това съобщава, облечена в елегантен костюм, за политически скандали в парламента... Накратко, а и както сама се определя Деси - тя е човек на действието!

Да направиш интервю с нея, е истинско предизвикателство – отлагаме го няколко пъти. Всичките заради нейни извънредни служебни ангажименти. Най-после се уцелваме, забележете, в осем сутринта, когато събитията още не са се завихрили и не са потопили симпатичната репортерка във водовъртежа си.

И докато задавам въпросите, си мисля – журналистите са като докторите.

Женени са за работата си, всичко друго е на заден план. Работното време е разтегливо понятие, а личният живот – илюзия! И все пак с какво тази лудница привлича като магнит една млада жена със съвсем различно образование?

Деси, добро утро. Защо една млада жена с правно образование става журналистка?

Това беше моята мечта от дете. Завършвайки право, всъщност направих компромис. Това искаше цялото ми семейство, но мен ме теглеше към журналистиката. В края на следването реших да отида само за шест месеца на стаж като репортер и така останах близо 20 години.

Добре, но защо не отразяваш правни проблеми, а винаги си там, където мирише на барут и има размирици? Не те ли е страх?

Страхът е част от чувствата на всеки човек, но важното е в критична ситуация да запазиш хладнокръвие. Аз действам най-добре и най-методично, когато е напечено. Чак след това си давам сметка колко критична е била ситуацията. Иначе бих могла да се занимавам с правна журналистика, но съм човек на действието и предпочитам да съм там, където нещо се случва, тоест на терен.

Звучиш така сякаш ти харесва да си в окото на бурята?

Да, аз истински харесвам това, което правя! Местата, на които има размирици, са държави, преживяващи критични моменти. Тези народи преобръщат цялата си история. Да си свидетел на такъв момент, е важно и вълнуващо, а да се опиташ да го разкажеш - е страхотно предизвикателство! Това е на сърцето ми.

В този ред на мисли - жените по-смели ли са от мъжете?

Категорично! Имало е случаи, в които съм наблюдавала една и съща ситуация, в която жените реагират по-хладнокръвно от мъжете.

А мъжете плашат ли се от силни жени?

Някои се плашат, но истинските мъже – не.

Кое е най-страшното преживяване досега в кариерата ти?

В Киргистан сваляха диктатурата и президента Аскар Акаев. На площада, където се случваше всичко, имаше много хора и аз, естествено, бях там. Изненадващо се появи националната гвардия и биеше наред! Слава Богу, поне не стреляше... Някой ме удари в гръб, а когато си пипнах главата отзад, в нея имаше дупка! Но това са рисковете на професията – за да предадеш максимално най-достоверно и адекватно какво се случва, трябва да си там. Имах късмет, че това се случи в началото на размириците. В болницата, където отидох, намериха някакви странни конци, с които да ме зашият, без упойка, просто такава нямаше.

След това преживяване родителите ти не казаха ли – стоп с тази професия?

Майка ми много искаше да се откажа от журналистиката, но тя ме разбира и е наясно, че това е необратим процес. Примирила се е. Периодично водим пазарлък по повод един списък от държави, в които тя не би искала аз да ходя. Сега например се оглавява от Сирия. Пък аз много искам да отида, но в момента това е невъзможно.

Последните проучвания на “Репортери без граници” са ни пратили на 111-о място по свобода на словото. Справедлива ли е тази класация?

Това е международно подреждане и аз не бих могла да го оспоря. Не знам как е формирано и какви механизми са използвани, за да ни класират, но вероятно сме заслужили лошите оценки… Аз обаче работя на място, където никой не ми е казвал какво може и какво не може да се отразява. Никога не съм била притискана за нищо.

И все пак страната ни през последните десетина години е пропаднала стремглаво със 70-80 места. Как си го обясняваш?

С бума на така наречените жълти медии. Този сегмент се отразява на медийната среда у нас. Има много фалшиви новини. В действителност нещата доста се промениха. Аз не помня на кое място сме били преди десетина години, но случващото се в момента е ужасно. Трябва и регулаторите, и читателите на такива медии да помислят добре какво става, да се научат да различават истината от пропагандата и лъжата, важната от незначителната, но скандално представена информация. Няма кой да ни помогне, ако сами не го направим.

Някога някой опитвал ли се е да те подкупи?

Абсолютно никога. Даже понякога се чудя какво ми има! Вероятно хората, даващи подкупи, знаят предварително къде това ще мине и къде не.

Като не се опитват да те подкупят, сигурно те свалят и те ухажват?

И това е заблуда - колкото повече напредва възрастта на една жена, толкова по-трудно става. Явно аз не предразполагам към такъв вид общуване, а нямам и интерес.

Деси, а като политически репортер имаш ли пристрастия?

Годините работа с политици ме научиха нито да ги харесвам, нито да не ги харесвам. Нямам право на лично мнение и пристрастия.

С кой световен политик би искала да направиш интервю?

Например с Хенри Кисинджър (съветник по националната сигурност на САЩ до 1975 г., държавен секретар до 1977 г. и носител на Нобелова награда за мир през 1973 г. – бел. ред.). Харесвам неговата книга “Дипломацията”, както и други неща, написани от него. Збигнев Бжежински (държавен съветник по сигурността на САЩ до 1981 г. – бел. ред.) също е много интелигентен човек и с удоволствие бих разговаряла с него! Привличат ме хора, които не са на предна линия, а седят зад гърба на политиците и анализират ситуациите. Сега се сещам и за Евгени Примаков (директор на службата на външното разузнаване в Русия от 1991 до 1996 г., министър на външните работи до 1998 г. и министър-председател до 1999 г. – бел. ред.). Той не е между живите, но за мен беше изключително ерудиран човек. Така горе-долу изглеждат моите фаворити.

Ако ти си собственик на телевизия, имаш ли готов екип от хора, които би поканила?

Да, но предпочитам да не казвам имена, за да не обидя някого. Но със сигурност имам в главата си 20 души, които веднага бих поканила. Сред тях има много пишещи колеги. У нас става така, че телевизионерите се превръщат в звезди заради огромната публика, а сред пишещите хора има много умни и неоценени достатъчно професионалисти.

Ти също си започнала кариерата си във вестник, писането не ти ли липсва?

Много! Когато bTV направи промени в сайта и стана btvnovinite.bg, в началото пишех текстове, но спрях, защото нямам време. Телевизионният живот е страшно динамичен, а и човек не може да прави всичко. За да си добър, трябва да се фокусираш върху едно нещо.

В този водовъртеж от новини остава ли ти време за нещо друго? Ето например кой разхожда кучето ти?

С майка ми си го прехвърляме. Чара е страхотно животно, порода кавалер шпаньол. Понякога през уикендите ми остава време за нея, но не толкова, колкото бих искала. Основно майка ми се грижи за Чара.

А как се справяш с чисто женските занимания, например с готвенето?

Обичам да си стоя вкъщи, но не готвя. Храня се основно със солети и сладолед!

Какво има в дамската ти чанта?

Момент да погледна... Няколко тефтера и слушалки, защото ми трябват за живите връзки и за да си слушам материалите на компютър. Нося задължително и пудра, в противен случай на екрана блестя. Имам цигари, портфейл, слънчеви очила... А, ето, намирам една електрическа крушка! Взела съм я в чантата, за да не си купя грешна, която няма да стане на моята лампа.

Ще те върна отново към журналистиката. Отразявала си размирни ситуации в държави, които се опитаха да променят политическата си система. Мислиш ли, че хората там сега живеят по-добре? И народът ли беше единственият двигател или имаше и политическа намеса?

Навсякъде е различно, но в казуси като Украйна съм склонна да вярвам, че има политически интереси на великите сили. И те няма как да нямат пръст в това, което се случва. Украинският народ не живее много по-различно от преди, но пък Крим не им принадлежи. Страната е разделена на две. В Донбас продължават престрелки, половината държава е обезлюдена… Що се отнася за държави като Сирия, смятам, че тя няма да е никога такава, каквато беше. Целият регион се променя. Конфликтът там трае твърде дълго, точките на напрежение непрекъснато се местят. Преди година Ислямска държава беше основен източник на напрежение, а в момента никой не говори за тази организация. Успяха да я изтласкат, но напрежението остава. Краят на този конфликт не се вижда. 

Коя е следващата ти цел, избрала ли си вече дестинация, където ще отразяваш размирици или напрежение?

Нямам конкретни планове, но гледам с нарастващ интерес какво се случва в Армения. Говоря руски и тези държави са ми много близки.

Къде си учила руски?

В Русия. Живеехме там, когато бях малка. Майка ми беше кореспондент на БНТ.

Това обяснява любовта ти към журналистиката...

Да, това е основната причина.

Как успяваш да релаксираш?

Пътувам много, не само по работа, но и за удоволствие. Обичам морето - българското и гръцкото. Важно е край мен да има вода! Много ме успокояват такива гледки и пейзажи.

Последно – защо телевизиите дават приоритет на мрачните новини?

В нашата телевизия следим рейтингите, гледаме какво се чете на сайта ни и така знаем какво искат хората. Не даваме приоритет на мрачните новини, просто те правят много по-силно впечатление, от тях има по-голям отзвук, но всъщност не доминират като количество. bTV има рубрика “Вярваме в доброто” и се стремим да извеждаме и позитивните новини напред. Не знам дали хората предпочитат мрачните новини, защото ги е страх или защото такава е човешката природа – всички искаме да знаем какво може да ни се случи, за да се пазим от него.