Има малко формати, които закърмените с добра телевизия хора биха изгледали от начало до край, но "Бригада Нов дом" е един от тях. Защото не търси сензацията и пошлостта, защото не ни кара да гласуваме, защото ни разплаква, но и усмихва, защото помага... на обикновени хора. Признавам си, завиждам благородно на водещата на формата Мария Силвестър и бригадир Караджов, чийто екип връща усмивките по лицата на хора, които отдавна са забравили какво е усещането за домашен уют и топлина... "Най-тежкото, което можеш да сториш на един човек, е да отнемеш надеждата му", бях чела някога, някъде. А какво ли е, когато успееш да му дариш такава? Отговорът на този въпрос знаят Майстора и Мария, както ги нарекохме в опит за интелектуално намигване към класиката. И с пожелание да превърнат формата си в значима глава от телевизионната история, на която ставаме свидетели с днешна дата.

Трябва да призная, че си от малкото българи, ще избегна половата детерминация, способни да импровизират, бидейки поравно интересни, забавни и заковаващи на място... Винаги ли си била толкова добра в подреждането на думи и умението да забавляваш хората?
Не. Преди бях най-срамежливият човек на света. Изобщо не говорех. Умирах от срам. После всичко така се завъртя, че се наложи точно това да правя. Животът е много интересен.

Нещо, което се придобива, или вроден талант е това, какъв е твоят случай?
И двете са верни. Явно твърде дълго съм мълчала като малка и после нещата са се компенсирали. Но аз много четях. Четях непрекъснато. Всякакви книги. Това е изиграло голяма роля във формирането ми. И дори да го е имало като вродена способност, аз съм го развила. Това е непрестанна работа!

Случвало ли се е да обиждаш/разплакваш някого с прямотата, която често блика от теб? Губила ли ти е тя приятели?
Хората около мен ценят прямотата ми, ако не - не са там.

Успявал ли е някога някой да те смути до степен, в която да останеш без думи? Разкажи ни за такъв случай.

Всеки път, когато показваме семействата, на които правим ремонти в "Бригада Нов дом", на финала хората имат един такъв поглед, който ме оставя без думи. Нещото, което не успяват да изразят с думи, ми въздейства страхотно. Невероятно е!

***

ВЛАДИМИР КАРАДЖОВ

Заедно с Мария сте лица на корицата ни този месец... За първи път ли участваш в подобна сесия?
Да, за първи път. Досега съм давал интервюта за различни списания, но никога не съм бил на корица. Чувствам се страхотно, защото именно с Мария съм в такава ситуация - пред прожекторите, обличат ни в различни дрехи, имахме прическа, грим... Вълнуващо е! Мария, разбира се, има много повече опит от мен, снимала е доста корици, но това е съвсем нормално, тъй като тя е по-красивата половина от нашия тандем.

Чувстваш ли се в свои води, откакто си публична личност?
Да, разбира се, чувствам се нормално и все по-добре. Когато си публична личност, се срещаш с много повече хора, които ти показват по всякакъв начин, че твоят живот ги вълнува. И преди известността съм се чувствал добре, но в момента се чувствам много по-добре. Публиката е много по-голяма и по-интересна за мен.

Наясно сме като време с екранния ти дебют, но кога точно започна да се занимаваш със строителна дейност?
Може би 3-4 години преди дебюта ми в "Бригада Нов дом" по bTV. Тогава правех домовете на мои познати, които ми се довериха. Справях се много добре. Имах страхотни идеи, но нямах добър екип. Екипът дойде впоследствие и след няколко неуспешни опита. В крайна сметка участието ми в този социален проект ми даде допълнителна увереност, че това е моето поприще.
Разбрах кой съм, какво мога и с какво наистина искам да се занимавам. Може би тези 3-4 години бяха достатъчен опит, за да приема предизвикателство от ранга на "Бригада Нов дом".

***

Цялото интервю четете в априлския брой на сп. ОК!

ТЕКСТ: НЕВЕНА ДЯКОВА

ФОТОГРАФИЯ: ИВОМИР ПЕШЕВ

СТАЙЛИНГ: БОЯН КУЗЕСКИ

ГРИМ: ГЕРГАНА ПАЩРАПАНСКА

КОСА: МИЛЕН ИВАНОВ