Тази вечер – 10 май, от 23:00 часа bTV Cinema ще излъчи премиерната за България драма "Дъждът на Лана” с участието на българския актьор Николай Стоилов, който се спряга от филмовата критика в Америка за следващия Джеймс Бонд. Във връзка с дебюта на филма в българския телевизионен ефир, bTV се свърза с Николай Соилов и той се съгласи да отговори на няколко въпроса специално за зрителите на bTV Cinema.

Актьорът разказа за трудностите си в началото, за учителите си и пътя до Холивуд, както и за любимите си роли - на Хамлет в театъра и на Дарко от "Дъждът на Лана" в киното. Вижте още какво сподели Николай Стоилов...

Защо решихте да напуснете страната?

Не е точно, че съм напуснал страната. Тази страна ми е дала една солидна база, която ми отвори много широки хоризонти и създаде в мене мечти, чувства и стремеж към красотата. Аз от малък започнах да следвам тези мечти и да търся красотата във всичките й форми. Реших да се състезавам с най-добрите на световно ниво, да се уча от тях и да се усъвършенствам постоянно. Така целенасочено попаднах в Меката на филмовата индустрия – Холивуд, където се надявам да постигна значими успехи, които да върна в страната.

Как стартира Вашата кариера в Холивуд? Труден ли беше пробивът за един българин на най-големите театрални сцени и в световната столица на киното?

Пътят беше труден и дълъг и продължава да е. Веднага си спомням думите на една известна българска актриса – Йорданка Кузманова, с която имахме заедно интервю преди няколко години. Тя каза, че актьорът трябва да се подготви за едно състезание, което не е спринт и на кратка дистанция, а за един дълъг, много дълъг и продължителен маратон. И всъщност тя се оказа права.

Помните ли на колко кастинга се явихте, преди да получите първата си роля в Щатите и на какво държаха най-много филмовите продуценти при избора си?

Мисля, че някъде около... не беше голям брой... 6 или 7 кастинга бяха преди да получа първата си роля. Преди това в Ню Йорк актьорите, с които се срещах там, казваха, че всъщност Холивуд е малко по-фалшив и дава повече приоритет на добрия изглед, отколкото на големите способности и талант. В тези кастинги, всъщност, аз забелязах една тенденция, че продуцентите винаги са склонни да следват блясъка.

Коя беше първата Ви голяма роля в Лос Анджелис и, ако не е тайна, какъв хонорар получихте за нея?

Първата ми по-голяма роля в Лос Анджелис беше в нашумялото по онова време шоу „Сабрина – младата вещица”. Интересно беше, че ролята беше на гръцки ученик в класа на Сабрина, а когато избраха мен и разбраха, че съм от България, смениха ученикът да бъде българин. Даже имах реплика на български.

Много ми беше интересно, приятно и шокиращо, когато отидох на снимки първия ден и в гримьорната ми имаше четири български носии, от които аз трябваше да си избера. Много красиви български носии, откъде ги бяха намерили - не знам. Аз им казах, че ние не ходим така на училище, но за тях беше по-интересно да бъда с български носии.

Хонорарът беше някъде около 6000 долара за около 4 снимачни дни. Интересно е, че и до днес получавам чекове с хонорари от допълнително излъчване на филма на други територии.

По какво работите в момента?

В момента работя над един пълнометражен анимационен филм, който се казва „Аз, проклетникът”. Сигурно сте гледали първата част, която имаше много голям успех. В момента се снима втора част и аз озвучавам един от героите във филма.

Много интересен за мен проект е предложението на един много талантлив писател – Иво Величков. Той е написал една много интересна и вълнуваща история, която се казва "Блъф до кръв”. Той ме покани за главната роля в този филм. В момента тече предварителната подготовка и ние с него усъвършенстваме идеи.

Николай Стоилов споделя, че най-емоционалният проект, върху който работи е филм за ски алпийски дисциплини - които пък се оказват и негова истинска страст.

Следите ли развитието на българските актьори в новите филми и сериали, които напоследък се превърнаха в предпочитани за бългрската публика? Кои са имената, които са Ви направили най-силно впечатление със своя талант и професионализъм?

Доколкото мога, разбира се, следя отделни епизоди от българските сериали. От такива бегли впечатления не бих могъл да говоря за професионализъм и талант, но бих искал да кажа, че много изпълнения оставят трайна следа и наистина ме вдъхновяват с интересно развитите герои.

Един от примерите, които Николай посочва, Силвия Лулчева от "Столичани в повече”, която актьорът си спомня от ВИТИЗ.

От позицията на Вашият международен опит, смятате ли, че вече може да се говори за изравняване на стандартите и качеството на новото българско кино и световните образци?

Българското кино реализира един значителен, неимоверен успех през последните няколко години и аз съм много щастлив. Поздравления за това.

Както е известно, кривата на усъвършенстването минава през много сложни етапи. След първоначалния подем се стига до едно плато, което е дълго и протяжно, но с повторения, натрупване на опит и допълнително усъвършенстване се стига до едно рязко изкачване т.нар. качествен скок. Достига се един връх, откъде вече доста по-голяма аудитория може да те забележи и това е вече наистина големия успех.

Аз съм щастлив и съм убеден, че българското кино и българските творци са на този път и той реално отнема още известно време, за да

Темата за авторските права на музикални и филмови продукти в Интернет е силно дискутирана в цял свят. Каква е вашата позиция по този въпрос?

В последните години сме свидетели на доста бързо развитие на интернет, което естествено улеснява пиратството, но аз, като творец, не бих могъл да го оправдая. Естествено, бих желал цените да станат по-достъпни за по-голям кръг от хора, но докато цените са такива, аз се стремя да плащам за съответния продукт.

На 10 май зрителите на bTV Cinema ще имат възможността да гледат премиерното за страната заглавие "Дъждът на Лана", в който Вие сте в ролята на главния герой - Дарко. Ще ни разкажете ли за работата си по проекта и наградата, която сте получил за своята роля?

„Дъждът на Лана” е един филм, който беше реализиран от една чикагска компания. Продуцентът и режисьорът са американци, които никога не са излизали от САЩ и за мен беше много интересно как толкова умело и точно бяха напипали характерите на хора, които идват от съвършено непознат за тях регион – Югоизточна Европа.

Режисьорът беше прочел статия в Ню Йорк Таймс, в която пишело за бума на проституцията в постсоциалистическите страни. В тази статия се описвало конкретно как едно момиче изпълнява своите услуги в един тир, след това пресича улицата и отива в колата отсреща, където майка й и баща й я чакат, за да разпределят и преброят парите, които е спечелила. Режисьорът помислил, че това ще бъде твърде драматично и скандално ще бъде прието от американската публика и затова променил сюжета от отношенията между майка, баща и дъщеря на отношения между брат и сестра. Така всъщност се е родила идеята за "Дъждът на Лана”.

Филмът беше сниман в Чикаго. След като мина по големите екрани в САЩ получи доста бляскав отзив от критиката. Аз бях много силно изненадан, когато разбрах, че съм номиниран за престижната награда TIMMY в Ню Йорк. Те следят всички премиери и кина през цялата година. Техните журналисти пишат материали за тези филми и накрая на годината от всички тези имена те избират 5 филма. Това, което прави наградата по-престижна е, че нямат разделение за най-добра и мъжка и най-добра женска роля,а мъже и жени се състезават заедно.

На церемонията по награждаване през 2005г. аз бяха много щастлив, когато чух, че споменаха моето име като победител за най-добра роля за годината.

За всички почитателки на актьора, Николай Стоилов сподели, че е женен. "Аз съм женен за Вяра - в прекия и преносния смисъл на думата. Жена ми се казва Вяра", сподели актьорът и допълни, че любимата му е психотерапевт.