Хендерсън е шотландско име, може би корените ти са шотландски?
Бих се радвал, ако имах малко повече информация за това, но не съм сигурен откъде произхожда семейството ми. Това за мен е от голямо значение, защото не познавам баща си. До известна степен съм откъснат от миналото си. Когато ме питат за етническото ми наследство, винаги споменавам Тексас, защото съм роден там.

Израснал си в Далас, а общото мнение го свързва най-вече с петрол и каубои. Каква беше реалността?
Пораснах в провинцията, където нямаше много неща за правене, затова като деца с братовчедите често гонехме изгубен добитък, който скиташе из полята. Буквално скачах върху гърбовете на крави, докато някой от братовчедите ми я дразни, а аз се опитвам да се задържа върху нея. Плувахме във всеки вир, който се изпречеше на пътя ни. Беше един безгрижен живот, изпълнен с изследователски дух, езда и преследване на змии. Сега съм напълно ужасен при вида на змия. Тогава наистина се наслаждавах на живота. Когато се връщам в Тексас, винаги се чувствам комфортно там. Сериала заснемаме на някои наистина невероятни места като Соурфорк, което представлява безкрайно простиращи се полета. Получавам едно странно чувство на покой, когато съм в средата на едно огромно поле и просто седя там, потънал в спомени.

И как това момче от провинцията се превърна в актьор?
По някаква случайност. Като дете никога не съм казвал, че искам да стана кинозвезда. Пораснах под грижите на младата си майка и с голяма любов към спортовете. Бях много запален по бейзбола и наистина вярвах, че ще стана професионален бейзболист. Това беше всичко, за което мислех, и мисълта един ден да ме има на бейзболна картичка и да играя за Тексас Рейнджърс, много ме вдъхновяваше. След като завърших гимназия бях приет в университет, където имах спортна стипендия и щях да продължа да играя бейзбол. Но лятото след завършването ми видях огромна опашка от хлапета – около 7000 от тях, стоящи пред един хотел. Оказа се, че те се явяват на прослушване за шоу, наречено „Поп звезди". Бях чувал за това състезание и знаех, че мога да танцувам, но никога не бях пял пред хора. Въпреки това смятах, че мога да пея и имам шанс да си спечеля място в шоуто. Два месеца по-късно спечелих „Поп звезди” и получих договор за музикален албум и 13-серийно шоу от Уорнър Брадърс. Нямах никаква представа от този бизнес, до момента бях мислил само за бейзбол. Но вярвам в Бог, религиозен съм, и смятам, че Той ми даде тази възможност с някаква определена цел. Аз можех да танцувам може би дори преди да се науча да ходя. Ако тази възможност беше пропаднала, щях да опитам да се върна обратно в университета и да играя бейзбол. Нямах си идея какво правя, но цялата идея на „Поп звезди” много ми харесваше. Мисля, че и заради това успях да спечеля. Аз просто бях благодарен за възможността, и се забавлявах през цялото време, вместо да вземам нещата прекалено на сериозно. По това време музикалната индустрия започваше да страда от разпространяването на музика в интернет и много от студиата фалираха. Моят албум се представяше доста добре през първите три седмици, но след това моята звукозаписна компания фалира. И сега накъде? Започнах пак да се замислям за бейзбол, когато получих обаждане от холивудски агент, който ме беше харесал в шоуто и се чудеше дали не бих искал да пробвам да бъда актьор. И защо не! В рамките на три седмици ме бяха наели за телевизионно шоу, филм и национална реклама за обувки. Всичко беше абсолютна случайност и не можех да повярвам, че се случва на мен. Скоро разбрах, че невинаги е толкова лесно, просто аз бях истински късметлия. Имал съм своите успехи и провали като актьор. Имал съм някои невероятни възможности, които бяха истинска благословия, и след малко повече от осем години, откакто започнах да се занимавам с това разбрах, че сериалът „Далас” се връща на екрана. Казах на агента си, че трябва да отида на кастинг за „Далас,” защото усещах силна връзка със сюжета. Отидох на прослушванията, без да се опитвам да се покажа като истински тексасец, но просто съм някой, който разбира Тексас. Срещу мен седеше момче, което носеше каубойска шапка и ботуши, а аз си помислих, че след като не съм се облякъл така, няма да имам шанс. Въпреки това влязох и Синтия Сайдър казва, че от втората реплика, която прочетох е знаела, че аз ще бъда Джон Рос. Всичко се случи толкова бързо. След това преминах през не толкова лесен период, защото има няколко милиона човека в Ел Ей, които се опитват да пробият като актьори и съревнованието е голямо. Наистина вярвам, че всичко се случи с някаква по-висша цел, всички провали и успехи доведоха до моята съдба. „Далас” ще ме представи като световен актьор. Сега съм синът на Джей Ар. „Далас” беше голяма част от живота на моето семейство. Баба ми беше голям фен на сериал и много мразеше героя на Джей Ар. Всяка сутрин, когато се събуждам, проверявам дали всичко не е било сън. Аз съм роден по време на трети сезон и веднага щом можех да седя сам, очите ми са били залепени за телевизора винаги, когато „Далас” е бил на екрана. Майка ми също е голям фен на сериала. Хората по целия свят го обичат, но в Тексас сме особено горди от него, затова, когато научих, че ще играя, се обадих на майка ми и я помолих да седне, преди да й съобщя новината. Когато чу, тя се разплака. Веднага влезе в социалните мрежи и разказа на всичките си приятели. Тя е най-големият ми фен.

Сега, когато сериалът вече е на екран, майка ти трябва да е много горда?
Наистина е. На премиерата тя не беше гледала нищо от това, което щяхме да излъчим въпреки, че аз имах първите няколко епизода. Не позволих тя да ги вижда предварително, въпреки, че тя ме умоляваше за това. В „Далас”, когато виждате снимката на Джон Рос като малък, това всъщност съм аз в къщата на баба ми. Не бях казал на майка ми, че ще използват тази снимка, и когато я показаха, тя заплака. Мисля, че това беше най-хубавата вечер в живота й. Със сигурност беше най-хубавата вечер в моя живот. До момента това беше едно невероятно изживяване и много се надявам това да е само началото.