Вяра надежда любов

Албена Павлова: Има една благословена възраст, в която човек става свободен

22 Май 2026

Обичаната актриса Албена Павлова, позната с редицата си запомнящи се роли в театъра, киното и телевизията, е едно от най-разпознаваемите имена на българската сцена. Тя е темпераментна, интелигентна и с неподражаемо присъствие пред публиката.

В последните месеци зрителите я гледат на телевизионния екран в ролята на медицинския лаборант Светла Стояновa в сериала „Вяра, надежда, любов“ по bTV.

В интервю за подкаста „Час ЛИК“ на БТА тя споделя откровено за театъра, пътя си в професията, отношенията с публиката и личната си философия за живота. С характерната си интелигентна ирония и сценична енергия тя разказва за свободата, която идва с годините и за любовта към сцената.

Вижте част от разговора тук.

Снимка: Лилия Йотова

Има ли възраст, в която артистът става по-свободен? Има ли такъв невидим предел във Вашия живот?

- Абсолютно! Абсолютно има една благословена възраст, в която човек става свободен. В която, не знам при мен кога настъпи и дали има някакво събитие, което отключва това отношение към професията и към себе си, или просто е въпрос на порастване. И пак ще кажа – на освобождаване от амбиции и мечтая за това, мечтая за онова. Когато ти се скъси хоризонтът от една възраст нататък, някак си се фокусираш върху възможното. Не че спираш да мечтаеш, но спираш да си празен мечтател. Спираш да бленуваш. Наистина стъпваш здраво на краката си, познавайки се добре и започваш да мечтаеш за постижими неща. И слава Богу, че това идва в живота наистина, защото те освобождава от отговорност, от очаквания, от много голяма степен, от страховете ти те освобождава.

Снимка: Лилия Йотова

Аз все повече и повече работя, без оглед на резултата. Все по-малко ме интересува резултатът и все повече ме интересува процесът. Това води до едно, освен освобождение, това води и до едно умение да бъдеш тук и сега, да се наслаждаваш и да благодариш за това, което имаш, а не за това, което би могъл да постигнеш.

Много благодарна съм наистина за тази безотговорност, с която аз вече мога да подхождам към себе си в професията. Ако щеш дори към себе си в живота също. Не се вземам насериозно, не се изживявам на фактор, важна, значима. Благодаря за всички награди, които щедро получих, но както казах на един мой млад колега, когато той получи първата си награда в много ранна възраст – тържествувай, радвай се, преспи и я забрави. Защото наистина всичко започва от начало.

Снимка: Лилия Йотова

В други държави пазарът на нашия труд е голям, възнагражденията са големи, отпечатъкът, който оставаш върху изкуството, е голям. Може би там наистина човек извоюва някакъв траен, стабилен статут. Мисля, че при нас това не е възможно.

Най-актуалното около Вас са снимките на сериал за bTV. Заглавието носи три големи думи – „Вяра, надежда, любов“. Коя от трите е най-близка в този момент от живота Ви?

- Много труден въпрос ми задаваш... Как да подредя по важност тези думи? (Замисля се – бел. а.) Любов. Защото, по някакъв начин, любовта съдържа другите две – и вярата, и надеждата. Аз съм дълбоко вярващ човек, но вяра без любов към Бога, към човека и цялото съзидание, не е постижима. Вяра по задължение... Тя може да бъде само по любов. Любовта винаги съдържа надежда, че ще има красиво продължение – било на чувства, било на път... Било на работа...

Тази любов има ли я в момента по време на снимачния процес?

- Да, категорично. Аз съм събрана с едни млади хора, които толкова много ме радват и толкова много ме обнадеждават, и ми дават толкова поле за учене – каква е рефлексията на младия човек, какъв е подходът към професията... Те са много свободни. Те са много свободни да избират какво им харесва, какво не. И свободни да го изразят.

Моето поколение, дали заради възпитание, дали заради ограниченията, в които сме израствали, чисто социални говоря... Ние трудно правим избор, трудно го отстояваме и много трудно го променяме. Младите не са така. Ако някъде той не се чувства добре изразен, проявен, оценен, той си взема шапката и си тръгва. И не му пука. Те подхождат към работата не на всяка цена. Това са млади хора, за които това е първа работа в телевизия. Първа работа с толкова широка аудитория. Те са много критични. И това е много хубаво. В този смисъл наистина чувствам се много добре, много любопитна, много уча. Аз съм свикнала на такова бързо темпо на работа и това не ми създава някакви проблеми, някакви задачи не поставя пред мен по-сериозни. Но се впечатлявам, че младите хора го умеят.

Как се променя животът Ви, когато редувате театър и телевизия, или кино в един и същи момент в живота ми?

- В един и същи ден дори. Намирам такива дни за абсолютни острилки на таланта и дисциплината. Наостряме молива до крайност. Защо едни актьорски качества изисква театърът, съвсем други телевизията, различно е при киното, дублажа, четене на аудиокниги... Това са дни, в които актьорът пребивава на предела на своята актьорска дисциплина и употребява таланта си в неговия пълен мащаб.

Аз съм много благодарна на такива дни. Уморена като куче, но някак си доказала си, че все още мога да го правя.

Тагове: ВНЛ