Вяра надежда любов

Роберт Янакиев: Семейството е моето най-голямо постижение

29 Май 2026

Роберт Янакиев е актьор, когото зрителите познават от редица български сериали, филми и театрални постановки. С ролята на проф. Дерменджиев в сериала „Вяра, надежда, любов“ по bTV той за първи път от дълго време влиза в образа на добрия персонаж.

„Нямам проблем да играя и добрия. Така се случи, че ми тръгна на лошия още от „Огледалото на дявола“, продължи и в „Под прикритие“. В тези персонажи има повече какво да се играе, затова ги обичаме. Винаги трябва да намериш оправдание защо са лоши, така са ни учили нашите преподаватели. Да се мотивираш и да се сдобриш с персонажа. Не обичам да използвам думата „герой“, прилича ми на Герой на социалистическия труд“, споделя той в интервю за в. „Всичко за семейството“.

За ролята на уважавания лекар проф. Дерменджиев Роберт трябвало да навлезе и в медицинската терминология, с помощта на консултанти от екипа на сериала.

„Трябваше да науча много специфични термини. Слава Богу, имахме хора, които ни помагаха“, разказва той.

Най-голямото му постижение обаче не са ролите и успехите на сцената.

„Ако се обърна назад, най-важното за тези 60 години е, че имам страхотно семейство“, казва актьорът.

Роберт Янакиев разказва още за любовта си към киното, за дългогодишната си работа в театър „Възраждане“, както и за семейството си с актрисата Мариана Жикич, която определя като „човек от друга планета“. Вижте част от разговора с него тук.

Как ви предизвика проф. Дерменджиев?

Нали не съм от лекарската професия, това е първото предизвикателство. Имам някаква обща култура, но тя не е достатъчна. Трябваше да науча много специфични термини. Слава Богу, имаме консултанти, които ни помагат. Иначе в личен план отношенията на професора са си чисто човешки, там няма нищо изненадващо за актьора. Доста са търканията в моето екранно семейство. Добре че дъщерите ми пораснаха и вече не ревнуват, че имам други деца.

Вие с какво запомнихте 90-те?

Имаше и хубаво, и лошо. Но човешката природа е така устроена, че остават хубавите моменти. Че дойде свободата е най-хубавото, което ни се е случвало. Така че, през каквото и да сме минали, тези години ще си останат паметни. През 80-те нямахме и идея, че ще ни се случи. Когато дойде, бяхме безкрайно, безкрайно щастливи. Лошото е, че си представяхме как след 3, след 5 години ще сме Швейцария на Балканите. Оказа се, че не е точно така. Първо, защото Швейцария престана да бъде някаква страхотна мечта за нас. Отидохме там и видяхме как се притесняват банките им да не фалират, само това им е в главите. Шегувам се, разбира се. Но като видиш, че стоят още релсите от вагонетките, с които са идвали златните коронки от концентрационните лагери, на мен ми става тъжно. Зад прословутия им неутралитет, зад изключителния им ред, като че ли има не толкова идеален свят. Не бих искал точно в това да преходи България. Истината е, че в първото лято на демокрацията се качих на самолета и кацнах в Цюрих. Взех влака и отидох в Лозана, после в Женева. Дълго мълчах и гледах. Приятелите ми се притесниха, че не харесвам компанията им. Казах им да ме оставят да видя, да асимилирам и да осъзная, че наистина има такъв подреден свят. Че не е направен заради мен, за да ме травмира. През 97-а се роди голямата ми дъщеря и вече бях най-щастливия човек на света. Но вече бяха дошли тегавите години, девалвацията ни уби. Нямаше нищо, но лека-полека се изправихме.

Как си съжителстват двама актьори в една къща?

Чудесно. Когато жена ти е Мариана Жикич, е още по-лесно. Тя е от друга планета. Единият ѝ прадядо е италианец, другият ѝ дядо - хърватин, майка ѝ е македонка. С нея е лесно. Много грижовен човек е, винаги е за правдата и справедливостта. Не съм виждал друг такъв колега, не че ми е жена, да казва: „Моля ви, не ме разпределяйте сега, тя не е играла отдавна, нека тя вземе ролята“. Много грижовна майка е, грижи се за всички. Много е весела, лъчезарна. С нея наистина е лесно.

Какво е вашето мерило за успех?

Да ме спрат на улицата и да ми кажат „Бяхте страхотен, много харесвам работата ви“. Само това е важно.

Тагове: роберт янакиев