120 минути
Реклама
Това е историята на един от най-талантливите творци, които България някога е имала. Но това е и история за сбогуване, която показва, че на колкото и години да е един човек, разочарованието може да го накара да напусне родината си.
Всички сме виждали фигурите на Любомир Далчев, дори без да знаем, че са негови. Паметникът на Св. Климент Охридски в София,скулпторната декорация на Съдебната палата в София, съдебната палата в Русе и още много други. По царско време отказва покана да стане официален скулптор на Франкфурт. Участва в творческия колектив, създал Паметника на съветската армия, но е низвергнат от режима няколко години по-късно.
Септември 1979-а. Виена. Само Любомир Далчев знае, че моментът е настъпил. След като открива своя изложба, той никога повече не се връща в България. Пристига в Съединените щати със съпругата си и 15-годишния си син. Установява се в околностите на Сан Франциско, като лично тогавашният президент Джордж Буш откупува една от скулпторите от двете изложби на българина.