Анатоли Шарански - история като филм

Освен всичко друго той е и един от най-талантливите шахматисти

Реклама

"Моето име е Анатоли Шарански". Един от най-известните съветски дисиденти е осъден за държавна измяна и шпионаж в полза на Съединените щати. 

"Спаси ме това, че постоянно играех шах в главата си. Прекарах 9 години в съветски затвор, но аз прекарах това време като свободен човек, не като затворник."

В град Сталино, по времето на Сталин, сред студа на строгия съветски строй, най-после е дошло време за чудо. Ражда се Анатолий. Една игра ще спаси живота му, за да може той да спаси живота на милиони други.

„От много ранна възраст знаех, че трябва да контролирам това, което казвам, което обсъждам, което чета и когато станах на пет – майка ми ме научи да играя шах. Каза ми: „Това е единственото място, където мисълта ти може да бъде свободна“. Така, шахът за мен се превърна в спасение. Всеки ден за няколко часа се потопявах в свят, където имам право да поемам рискове, където мога да побеждавам, дори и хора по-възрастни и по-високи от мен“, разказва Натан Шарански.

Обявяват го за шахматен феномен. Само на 14 г. вече е шампион на Донецк, побеждавайки мъже, много по-възрастни от него.

„Исках да стана световен шампион по шах.  Бях си казал, че колкото по-висок е един човек, толкова по-бързо ще го надигравам. Така че трябваше да победя всички високи хора на света, за да си отмъстя, че съм нисък. Обожавах да играя едновременно срещу 10-20 възрастни. Дори, без да поглеждам дъската – се съревновавах срещу няколко партньори“, уточни Натан.

Животът обаче обявява мат на плановете му за световна титла. Роден е в еврейско семейство в разгара на антисемитските преследвания, политиката не би допуснала победител с грешния произход. Освен това Анатолий живее далеч от големия град и големите турнири, няма треньор, няма и специална подготовка. Така, от призвание шахът се превръща в хоби, но само временно: 

„Отказаха ми правото да емигрирам в Израел и така се превърнах в рефюзник. Станах активист. Запознах се с Андрей Сахаров – един от видните съветски дисиденти и той се превърна в мой морален учител. Събирахме информация за нарушения на човешките права – от украински политически престъпници, през литовски свещеник, арменското национално движение или кримо-татарците, които бяха изгонени в Сибир“. 

Започва да говори високо, организира демонстрации, изпраща писма в чужбина с информация за зверствата в съветския съюз. КГБ не го изпуска от поглед – следят постоянно къде ходи, с кого говори и с кого се среща. Живее заобиколен от чужди, но с абсолютната непримиримост на свободен човек.

На въпрос как се бори за свобода в страна, която не разрешава на хората да са свободни, той отговаря: „В подобни свръх тоталитарни режими, какъвто беше съветският съюз, властта иска да контролира не само твоето физическо съществуване, но и мислите ти. И точно затова режимът беше изключително нестабилен, защото се уповава на абсолютен контрол над всички граждани.

Да се бориш за свобода в такъв строй е много лесно. Ти просто започваш да си свободен човек. Започваш да казваш каквото мислиш. И точно това е огромната опасност. Когато вирусът на свободната мисъл е извън контрол и милиони хора са такива, властта вече не може да ги спре. Така че най-лесното е просто да казваш, каквото мислиш. Това е всичко“.

Бори се на глас. В чужбина вече знаят името Шарански. На пръв поглед никой не може да затвори устата му. По време на един протест обаче, едно мълчаливо момиче все пак успява да спре дъха му.

Женят се тайно. Замечтават за 12 деца. Авитал получава разрешение за емиграция в Израел. Заминава в очакване на своя любим. вместо в обятията ѝ обаче, Анатолий попада другаде.

Анатолий Шарански – един от най-известните съветски дисиденти, е осъден за държавна измяна и шпионаж в полза на Съединените щати.

„Бях обвинен в държавна измяна и прекарах девет години в затвора. От тези девет години, половината време бях в карцер. 405 дни лежах в килия за наказания. Беше изключително тежко. Затвориха ме в една много малка и много тъмна стая. Беше страшно студено, а те ми взеха всичките дрехи, получавах три парчета хляб и три чаши вода. 

Нямаше нищо за четене, нищо за писане, нямаше с кого да говориш. Взимат ти абсолютно всичко. Този тип наказание се използва за укротяване на най-буйните затворници и максималната продължителност на престоя е 15 дни, защото е прекалено опасно за психическото ти здраве. Но в моя случай – когато искаш един политически затворник да ти съдейства – те добавяха 15 дни и после още 15. След като прекарах 130 дни там – изпаднах в безсъзнание, извадиха ме за няколко часа и после пак ме върнаха“, спомня си той.

Прекършили тялото му, но за девет години не успяват да проникнат в главата му. Пазачите му така и не разбират, че в празната килия той е изключително зает.

„Спаси ме това, че постоянно играх шах в главата си. Започнах да играя срещу самия себе си. Имах цялото време на света, за да съм сигурен, че ще спечеля. Правих ход с белите фигури, след това обмислях къде съм сбъркал и какво бих могъл да подобря. След това заставах на страната на черните и отново търсех най-добрия ход. Изиграх хиляди игри и спечелих всяка една от тях. И така вместо да бъда интелектуално и психологически пречупен, с всяка изминала игра се чувствах все по-силен“, разказва мъжът.

Отново без никой да разбере – в затвора сила му дава и световният шампион по шах Гари Каспаров: „ Беше дисидентско занимание да играеш шах в Съветския съюз. Каспаров трябваше да играе срещу Карпов. Играта беше толкова важна в СССР, че следяха ходовете по радиото. Всички бяха толкова заинтригуван в играта – лоялният на Съветското управление Карпов срещу критичния към съветския режим Каспаров. 

 

Вижте ексклузивното интервю на Марина Цекова с Анатоли Шарански във видеото.