Какво се случва след закриването на руския опозиционен вестник "Новая газета"?

Интервю на Десислава Минчева с Кирил Мартинов

Реклама

Кирил Мартинов в продължение на години е дясната ръка на главния редактор на основния руски опозиционен вестник „Новая газета“ Димитри Муратов. Само няколко дни след руската инвазия в Украйна медията беше закрита.

Муратов, който е Нобеловият лауреат за мир през 2021 г. продаде наградата си за над 100 милиона долара и дари парите за деца бежанци от Украйна. Той обаче преценява, че не може да напусне Русия.

Тогава Кирил Мартинов поема нещата в свои ръце и тръгва за Латвия. В момента от Рига управлява медията наследник на „Новая газета“ – „Новая газета. Европа“. Екипът е разделен между различни държави, а тези, които работят в Русия са анонимни.

Интервю на Десислава Минчева с Кирил Мартинов:

– Благодаря, че приехте поканата  на bTV. Как се чувствате, след като напуснахте Русия?

– Благодаря за интереса към нашата работа. Може да звучи странно, но не много неща се промениха, след като напуснах Русия. С моите колеги журналисти продължаваме отразяването на ужасната война в Украйна. За съжаление, в нашата страна не беше възможно да си вършим работата и заради това заминахме, за да можем да продължим.

– Безопасно ли е за вас в Латвия?

– Някои колеги, които работят там от години, казват, че градът е пълен с агенти от Кремъл. Не знам със сигурност дали е така. Това, в което съм сигурен обаче е, че в сравнение с Москва, Латвия е доста безопасно място. Миналата година през април в Москва имаше опит за атентат срещу редакцията на „Новая газета“. Много колеги журналисти, които работеха в Русия през последните месеци, дори не нощуваха в домовете си, защото се опасяваха, че могат да бъдат арестувани. Смятам, че в Европа и конкретно в Латвия, е в пъти по-безопасно.

– Г-н Константинович, какво е вашето усещане за това да продължите дейността на медия, управляване от Дмитри Муратов и в която е работила и Анна Политковская?

– През март тази година трябваше някой да поеме отговорност и да реши каква ще е следващата стъпка след като „Новая газета“ бъде закрита в Русия. Дали ще чакаме нещо да се случи, Дали прекратяваме изцяло работата си като журналисти, или започваме всичко отначало. По-младите от нашия екип решиха, че искат дейността на „Новая газета“ да бъде продължена в други условия.

–  Колко журналисти  рискуваха да избягат и да работят отвън  за „Новая газета. Европа?“

 

–  Половината от журналистите на „Новая газета“  работят от чужбина. Общо 53-ма журналисти продължават да работят с нас. Дори е повече от половината, тъй като преди в редакцията работиха малко над 80 журналисти.

– Г-н Константинович, към момента как работи един руски журналист, който е останал на територията на Русия? Някой разказва ли Ви за това?

– Най-ценни в момента са сътрудници, които работят от Русия. В много тежко положение са. По никакъв начин не са защитени от закона. Нямат никакъв статут. Сградата на „Новая газета“ е затворена. Няма как да им направим документи, би било много опасно за тях. На практика са частни лица, които задават въпроси и пишат истории. Някои работят със собствените си имена, други предпочитат да са анонимни. Не можем да им платим официално и се налага да го правим по заобиколни пътища. В противен случай могат да ги обявят за чуждестранни агенти и недоброжелателно настроени към Русия персони.

– Войната продължава въпреки санкциите. Според вас каква санкция би спряла войната действително?

–  Според мен единственият начин войната да бъде спряна е да се реализира план, който значително да намали употребата на руски газ и нефт. Това само по себе си, е доста тежко по разбираеми причини. Ако Путин действително наложи ставка и този шантаж с газа продължи, също и ако войната не спре до зимата и той самият чака да „захладнее“ в домовете на европейските избиратели, по-нататък всичко зависи от това доколко европейската икономика и пазарът за износ могат да се адаптират към ситуацията. Всичко останало не би било толкова страшно за Путин. Аз лично подкрепям налагането на санкции на Запада върху Русия, защото това допринася за отслабването на  руската икономика, но не изцяло.  Руската федерация не може дълго да води война. Въпреки това санкциите към момента няма как да доведат до смяна на политическия режим в Русия. Това е невъзможно на този етап.

– Според вас какъв процент от руснаците знаят за войната нещо различно от официалната версия на Кремъл?

–  Мисля, че по-голямата част от обществото подозира, че има една лъжлива пропаганда. Повече от 50% от хората, бих казал подозират, но същевременно работи и един много важен защитен психологически механизъм. Представете си, че ви се налага да живеете в страна, която води агресивна война, извършва военни престъпления, унищожава бъдещето на вашето семейство и вие знаете за това, четете и слушате новини за това всеки ден. Тежко е особено когато по никакъв начин не можете да повлияете на ситуацията. При тези условия руските граждани предпочитат да вярват в пропагандата, във версията за „специалната операция“ в защита на Русия, в идеята, че президентът има план и всичко е под контрол.

– Според Вас какъв би бил следващият президент независимо от това, кога ще се появи?

– Докато президентът Путин е жив и на свобода той ще оглавява Русия. Не мога да си представя предаването на властта. Не мога да си представя, че някой ще я вземе от него. Всички от обкръжението му го потвърждават. Това е основният проблем на диктаторския режим. Ситуацията е същата като със Сталин. Никой не е могъл да си представи той да се откаже от властта приживе. Това се случва и сега. Без сериозна криза или без смъртта на сегашния управляващ, такава промяна няма как да настъпи.