Храна ООД / Food, Inc. (2008)

Храната е като въздуха – съществена съставка от ежедневния ни живот. Често обаче ядем, без да се замисляме много какво именно. А би трябвало, смята американският режисьор Робърт Кенър. Неговият документален филм „Храна ООД” („Food Inc.“) показва „неутрален и въпреки това ужасяващ“ разрез на хранителната индустрия в САЩ и как именно се създава „евтиното и изобилно“ съдържание на супермаркетите и заведенията за бързо хранене.

Награди „Готъм”, 2009	Най-добър документален филм
Национален съвет на кинокритиците в САЩ, 2009
Награди „Еми” за новини и документалистика, 2011	Изключително информационно програмиране – дълга форма
	Най-добър документален филм
Награди на Асоциацията на филмовите критици от Югоизтока, 2009	Най-добър документален филм
Награди на Асоциацията на филмовите критици от Вашингтон, Окръг Колумбия, 2009	Най-добър документален филм
И още 10 други номинации

Робърт Кенър повдига завесата на хранително-вкусовата индустрия, като показва нещата, скрити от клиентите и консуматорите. Често пъти истината за нещата, които слагаме в устата си, е шокираща. Производството на храна се контролира от няколко корпорации, които поставят печалбата над здравето на консуматорите, над успеха на дребните фермери и над безопасността на работниците и природата. Пилетата са по-големи, пържолите имат по-идеална форма, соята е устойчива на вредители, а доматите са като от картинка. Само че с всичко това идват свръхтеглото, опасните бактерии Е.coli (Escherichia coli), които са причина за болести на над 73000 американци годишно и епидемиологично ниво на диабет сред възрастните. Във филма има интервюто с експерти като Ерик Шлосър („Нация на бързото хранене“) и Майкъл Полан („В защита на храната“).

В първата си част филмът се фокусира върху индустриалното производство на месо (пилешко, говеждо и свинско), определяйки го като нечовешко и икономически и екологически неустойчиво. Във втората част вниманието се премества върху индустриалното производство на зърнени култури и зеленчуци с акцент върху царевицата и соята. В третата и последна част представя икономическата и правна мощ на основните корпорации от бранша, чиито принципи са осигуряването на евтина, но некачествена храна; масивната употребата на химически продукти като пестициди и торове, които са петролни деривати, както и популяризирането сред населението на нездравословни навици за хранене.

Сегашният метод за производство на сурови храни е до голяма степен причината за увеличаване броя на заведенията за бързо хранене след 1950 г. Оттогава повсеместното производство на храна се промени значително, отнесено към това отпреди няколко хиляди години. Контролиран главно от шепа мултинационални корпорации, световният бизнес, свързан с производство на храна (поставящ ударението върху думата "бизнес"), има като свои скрити цели производство на огромни количества при оскъдни директни инвестиции (много често под формата на субсидии), което води до огромни печалби, което пък от своя страна - до по-голям контрол върху предлагането на храни, концентрирано между тези няколко компании.

Свързаните със самата храна, с отглеждането на животните, с работниците на поточните линии и с потребителите, консумиращи храната, фактори здраве и безопасност често са пренебрегвани от компаниите и от правителството, в усилията им да осигуряват евтина храна, като остават равнодушни по отношение на негативните последствия от техните действия. Много от промените са базирани на напредъка в науката и технологията, но те често имат негативни странични ефекти. Отговорът отстрана на компаниите е в използването на повече научни методи за справяне с последиците, но не и за установяване на причините. Световното предлагане на храна може и да е в криза поради липса на биоразнообразие, но това може да бъде променено от гледна точка на търсенето като част от уравнението.

Филмът показва как американската хранителна промишленост е контролирана от шепа корпорации, а масово произведените и химически подобрени продукти в най-добрия случай са болестотворни, а в най-лошия – дори смъртоносни. Затова си струва да се гледа – кара те за се замислиш какво ядеш дори и да не живееш в далечната страна на неограничените възможности.

Режисьорът успява да балансира депресиращите кадри с доказателства, че дори и в „страната на бързото хранене“ биохраните се превръщат във все по-разпространени стоки не само в специализирани магазини, но и в по-икономичните вериги, както и че потребителите могат да се защитят от вредни храни, като премислят по-внимателно какво именно купуват. Въпреки това, след като изгледаш филма, у тебе остава тръпчивия вкус на неудовлетвореност и неприятното усещане на човек, който току-що е открил една от нелицеприятните истини за света, в който живеем.

Това е още един филм, след който ще гледате на храната си по малко по-различен начин!