В поредицата "Албумът" Венета Георгиева се среща с автора на романа "Вчера" и сценарист на едноименния филм, който разбуни духовете преди 30 години и продължава да е актуален и до днес.

Колко от сюжетите и героите са истински, за трансформацията на съучениците му и защо отличниците на соца станаха богати бизнесмени – разказва писателят Владо Даверов.

На тази снимка съм след завършването на Втора смесена гимназия в Плевен, защото година по-рано ме изключиха от Немската гимназия в Ловеч, за която разказвам във „Вчера“. По къси гащи съм под костюма, защото баща ми тъкмо ме е прибрал от стадиона, за да ме снима като абитуриент.

Балът беше вечерта в Ловеч. Взех стария москвич, който се счупи между Плевен и Ловеч. Изкарах нощта на пътя, сутринта ме изтеглиха и пристигнах в Ловеч, когато хората си тръгваха.

С режисьора Иван Андонов бяхме изненадани от феноменалния успех на филма, който и до днес е актуален, защото всеки има своето вчера. Доколкото знам, романът се изучава факултативно в 12 клас.

Прототипи на героите в романа са известни хора – Бриго Аспарухов, банкерът Атанас Тилев... Моите съученици бяха по върховете на властта. Бяха възпитани да изградят социализма, после го свалиха и приватизираха. По-голямата част от тях са много богати и известни.

Ако бях избрал друг път, сигурно и аз щях да бъда милионер, да живея във Виена и нямаше да има роман „Вчера“. Сега живея прекрасно, не се оплаквам.

Не съм се съобразявал с конюнктурата по време на писане. Случвало се е да ми връщат текстове. От филма „Царска пиеса“ отрязаха 30 минути. Тодор Живков се припозна в царя, който не иска да слезе от сцената. Изгориха дори и негатива, не можахме да го възстановим.

На тази снимка виждате цигулката, която баща ми строши в главата, защото исках да стана футболист. Бях добър футболист и добър цигулар. Баща ми беше журналист, много интелигентен човек, на него дължа много.

От Ловеч ме изключиха, защото запалих един чин, за да се стоплим.

Имам четири деца. Тук виждате големия ми син, който е кино режисьор. Също се казва Владимир, но се подписва Георгиев, за да няма двама Даверовци.

С втората ми съпруга се запознахме на 4 март 1977 г., когато беше земетресението в Свищов. С моята кола ходихме до Кюстендил, за да вземем една пиеса от театъра. Не се прибрахме в София, защото всички бягаха от града. На другия ден вече заживяхме заедно.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на