Любовната приказка на незрящите Калинка и Виктор
Двамата си казаха "Да" и вдигнаха нестандартна сватба
09 Октомври 2018
Реклама
В края на миналата година ви показахме една романтична история, събрана в снимка, която трогна мнозина в социалните мрежи. Запознахме ви с незрящите Виктор и Калинка, които си предложиха брак на връх Мусала.
Виктор e незрящ по рождение. Родителите му се отказват от него и до четвъртата си годишнина живее в дом. След това баба му и дядо му поемат грижите за него. Калинка потъва постепенно в мрака. Още като бебе ѝ откриват рак на двете очи. Въпреки усилията на родителите ѝ и лекарите, тя губи зрението си окончателно, когато е на 10.
Двамата вече официално си казаха „Да“ в една щура сватба по техен сценарий. Как продължава приказката на двамата влюбени, които никога не са се виждали, разказва Камен Лисички.
Виктор и Калинка се запознават благодарение на тяхна учителка и бързо разбират, че са един за друг. Заедно летят с парашут, изкачват върхове и са непрекъснато на път. В началото на септември двамата си казаха „Да“ в едно нетрадиционно празненство, което започва с кражба.
Калинка: Един ден с кума ни седяхме в едно заведение и си говорехме за организацията на сватбата. И понеже ние изсипвахме безумни идеи на килограм, той каза „А не щеш ли да те откраднат през терасата“. Той се занимава с алпинизъм и въпросът му беше лаконичен, но аз в следващия момент скачах около масата и виках „Да, да, да!“.
Няколко дни по-късно Виктор отива да открадне своята булка от апартамента ѝ. Калинка се спуска от петия етаж с въже, за да се озове в ръцете на любимия под акомпанимента на млад китарист, който изпълнява любимата им песен.
Виктор: За да се получи така по-интересно, набавихме 20 килограма шоколадови монети. Разбира се, те бяха разделени на различни порции. Една порция отиде за сватбата, на терен, хората да си хапват, а другата беше направена като откуп.
Калинка: Не можахме да си направим моминско парти, не ни стигна времето. И понеже момичетата казаха, че няма да ме дадат без бой, а аз знаех, че с въжето няма много какво да се бият, реших, че най-добрият начин е въжето да слезе с тежест, а тежестта да бъде една раница пълна с шоколадови монети.
Докато двойката извършва сватбени каскади по фасадата на блока, родителите на Калинка са заети да четат едно дълго и трогателно писмо с цел да отклони вниманието им.
Калинка: Седнах и написах едно писмо на нашите – 10 страници – ред сълзи, ред сополи от наши моменти, които сме имали като семейство. След това се качихме обратно в апартамента. Майка ми влезе бързо в играта, разбра, че всичко е шега и няма нищо страшно. И за да бъде по-атрактивно цялото нещо, ни посрещна с една дървена тояга и с бойния вик „Викторе, аз ще те утрепам!“.
В крайна сметка жертви няма и всички заедно тръгват към Лозенския манастир „Свети Петър и Павел“, където двамата ентусиасти се вричат пред Бога.
Калинка: Хората бяха много положителни, свещите бяха от истински пчелен восък, което за мен беше супер – мирише ми на детство просто. Винаги сме имали пчели на село.
По време на фотосесията след ритуала не липсват и гафове.
Виктор: Кумът хваща Калинка, хвърля я зад мене и казва – стой и я пази. А кучетата бяха неузнаваеми – толкова черни и кални.
Калинка: Те бяха намерили едно блато, в което се бяха изкъпали показно – нямаше един квадратен сантиметър от тях, който да е чист. Съответно кумът с манастирския маркуч и с костюма отиде да ги измие, а гостите помислиха, че това са помиярите на манастира и изразиха благодарност, че хората от манастира са се сетили да ги вържат.
Това се случва минути, преди младоженците да осъществят поредната си щура идея – да бракосъчетаят своите верни водачи Карма и Идалго.
Калинка: Много се обичат, много се разбират. Тя го ревнува. И решихме, че няма как да не ги оженим, а и идеята е, че според Китайския календар тази година е годината на жълтото куче, а тяхната порода на английски е йелоу лабрадор – жълт лабрадор, и ние го възприемаме като личен празник. Така решихме, че няма по-подходящо нещо от това да оженим и кучетата си.
След това Калинка демонстрира наученото в музикалното училище, като поздрави майка си с емоционално изпълнение на пиано. Не закъсня и още една изненада – двамата щураци изненадаха гостите, като се появиха на кон на сватбеното си тържество.
Калинка: Имаше известни притеснения, че няма да можем да се качим двамата едновременно на коня. Обаче се оказа, че сме достатъчно кльощави и двамата – събрахме се. Отново никой не знаеше, защото аз си представям как щеше да реагира родата, ако знаеше предварително, но всички бяха много впечатлени. Той по принцип не е много красиво животно.
За доброто настроение на всички се погрижиха Невена Цонева, Борис Солтарийски и Гъмзата от „Ку-ку бенд“, а декорацията на сватбата бе издържана изцяло в планинарско-катерачески стил, за да отговаря на екстремните натури на младоженците.
Калинка: Точно защото се смята, че трябва да се съобразяваме и ограничаваме, ние не го правим. Нашите зрящи приятели обикновено са „Уау, как го правите. Вие сте страшно вдъхновяващи!“. И когато им кажа, „елате да скачаме заедно с бънджи“, те „Ооо, не, не, много е страшно, ще ви гледам клипчето после във Фейсбук“. И общо взето тези спомени остават незаменими, а това, че сме вдъхновили страшно много хора просто може само да ме радва.
Младото семейство се отказва от идеята за стандартен меден месец в името на медена година.
Калинка: Което означава всяка седмица през тази медена година да правим нещо ново, щуро и забавно заедно и смятаме, че по този начин ще успеем да сплотим още повече семейството.
Камен Лисички: Миналия път, когато се видяхме, ти ми каза, че любовта е сляпа? Успяхте ли сега обаче с тази стъпка да отворите очите на любовта?
Калинка: Да, определено. Когато вече си по-спокоен, можеш да погледнеш напред, можеш да погледнеш назад, знаеш през какво си преминал и знаеш накъде искаш да вървиш и какво искаш да преминеш занапред.
За какво си мечтаете в момента?
Калинка: Да си намерим работа, да създадем поколение и да имаме наше си т.нар. пространство на любов, което по същество е жилище. Според мен хората не трябва да се страхуват от семейния живот, защото аз го наблюдавам като тенденция. Няма такова нещо като „ох, много съм млад или ох, нямам жилище“. Напротив, семейството не те ограничава, то ти дава нови хоризонти. Когато изкачваш върхове с човека до себе си, е много по-лесно.
Виктор: Ама какви върхове?
Калинка: Планински, Викторе.
Виктор: Може и житейски.
Камен Лисички: Имаме ли консенсус?
Калинка: Имаме!
Виктор: И планински, и житейски! (тя го целува)
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
